Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
— Мисля, че е предвидил вашите заповеди и двата кораба ще тръгнат незабавно — отговори Тадео Моро. — Експедицията ще се извърши в пълна тайна.
— Напротив — каза дожът, — аз мисля, че трябва да отидат веднага нашите кораби и да накарат граф Санта Рока да даде обяснения.
— Извинете, Величество! — подзе управителят. — Една енергична постъпка рискува да бъде неефикасна и да ни изложи. Венеция не трябва да забравя, че този граф е за нея един таен съюзник. Благодарение на великодушната му намеса войната с Рим бе избегната. Той може би ще стане опасен за нас, ако се покажем нелюбезни към него.
— Аз ви подкрепям, драги Тадео Моро — прекъсна го Силвио Зиани. — В действителност ще бъде разумно през време на едно пътуване до острова той да бъде щателно изучен.
— Да се наблюдава отблизо този граф — препоръча дожът. — Всеки път, когато чуя да се произнася името му, овладява ме едно предчувствие, че ни заплашва опасност. Той се е настанил, нарушавайки правата в едно море, на което ние сме господари, и то без да получим никакво официално съобщение. Може би е подпомогнат от папата, с когото, вероятно, има някакъв таен съюз… Но Венеция не се страхува от папата — подзе той със заплашителен тон. — Аз съм разгневен срещу този граф. Той ми отне случая да започна една кървава воина и да покажа на света, че нашите войски и нашите галери още могат да побеждават! Съветът на тримата ще вземе едно решение и ще ни го съобщи — каза студено Тадео Моро. — Карнавалните тържества ще продължат, като че ли нищо не е било.
— Ах! Карнавалът! — извика великият капитан. — Имам да ви задам един въпрос по този повод. Кажете ми благородни Тадео Моро, не забелязахте ли край палата един строен маскиран кавалер, на чиято мантия има пришит голям кръст! Той си е позволил привилегията, обикновено запазена само за благородните, да се разхожда под ръка с дожесата на площада Сан Марко.
— Видях го! — отговори сухо управителят. — И на мене ми изглежда подозрителен. Знаете ли кой се крие под тази маска?
Докато управителят и Силвио Зиани разговаряха за мистериозния чужденец, Луиджи, мрачен и навъсен, си припомни внезапно мистериозните думи на астролога:
„След години, по време на карнавала, едни гост ще се представи на един от твоите банкети… Отвори му всички врати на къщата си и на твоето сърце!… От него зависи твоя живот и този на твоите приятели!“
— Кой знае? — извика внезапно Луиджи, докато великият капитан и управителят се спогледаха с учудване. — Кой знае дали мистериозният чужденец ще се появи днес в деня на моя празник, дали той не е граф Санта Рока, дошъл тайно във Венеция, не да празнува карнавала, не да се забавлява, а да шпионира нашите лагуни, нашите крепости, нашето пристанище!
— Подобна смелост не може да остане ненаказана! — отговори Силвио Зиани.
— Искам да ми се предоставят по възможност най-бързо задоволителни сведения за държането и постъпките на този граф. Моите подозрения не престават да ме тревожат.
— Ако познаем в тази маска — каза Зиани, — граф Санта Рока, ние ще можем да го задържим като наш пленник и да му поискаме сметка за неговите военни приготовления.
Тадео Моро бе на същото мнение.
— Ако мистериозният чужденец — добави той — запази маската си, заявявайки, че е граф Санта Рока, тогава той не е друг освен едни авантюрист. Ще стане подозрителен и ние имаме право да се осведомим за неговата личност. Ако наистина е предполаганият граф, тази работа може да вземе лош обрат и да има тежки последици. Но пие можем да му противопоставим обстоятелството, че не ни е предупредил за себе си и се е вмъкнал тайно тук.
— Планът на управителя на Сан Марко е превъзходен — каза дожът след минутно мълчание.
Очите на Луиджи изпускаха светкавици под гъстите вежди. Той бе кръстосал ръце на гърдите си, знак, че обмисляше някакво подло решение.
— Сам ще се нагърбя — каза той, — с ролята на шпионин. Ще заприказвам мистериозния чужденец. Лека-полека ще го накарам да ми каже името си.
— Вие имате пълно право, господарю — отговори учтиво Тадео Моро, — понеже вие днес сте цар на празника!
— Моят план — продължи дожът, — е сходен с този на управителя. — Колко полицаи и войници от арсенала ще бъдат между маскираните, било в залата, било наоколо?
Силвио Зиани отговори, че е поставил повече от сто такива във вътрешността на палата.
— И повече от петстотин войници от арсенала се намират на площада Сан Марко — допълни управителят.
— Избрахте ли, Силвио, най-храбрите, най-решителните хора? Дадохте ли им такива маски, че никой да не може да ги различи от останалите гости? — запита дожът.