Ужас [bg]

— Защо? — попитах аз, чувствайки, че би трябвало да знам отговора, че капитанът вече ми го беше дал.

— Защото газят по-дълбоко, сър. Да погледнем следващите две… яловете.

Погледнах към следващите два съда.

— Струват ми се по-дълги от катерите — казах аз.

— Точно така, докторе. Дължина трийсет фута… също като на велботите. Но са по-тежки, докторе. По-тежки дори от катерите. Същинско изпитание е да се теглят върху техните деветстотинфунтови шейни по леда… Капитан Крозиър може да реши да ги оставим тук.

— Защо тогава не ги оставихме на корабите? — попитах аз.

— Не — поклати глава капитан Фицджеймс. — Трябва да изберем такива лодки, в които сто мъже ще имат най-добри шансове да издържат няколко седмици или месеци в морето или дори в река. Знаете ли, че лодките… всички тези лодки… се стъкмяват по различен начин за морско и речно плаване?

Сега беше мой ред да поклатя глава.

— Няма значение — каза капитан Фицджеймс. — Ще обсъдим разликите между речното и морското стъкмяване друг път, за предпочитане в някой слънчев, топъл ден, далеч на юг оттук. А последните осем лодки… първите две са пинаси, следващите четири са тендъри, а последните две са шлюпки.

— Шлюпките са доста по-малки от останалите — отбелязах аз.

Капитан Фицджеймс изпуфка със зловонната си лула и кимна, сякаш бях изрекъл някаква перла на мъдростта от Светото писание.

— Така е — тече тъжно той. — Дължината на шлюпките е само дванайсет фута в сравнение с двайсет и осемте фута на пинасите и двайсет и двата фута на тендърите. Но никой от трите вида няма мачти и платна и всичките са с малко гребла. Боя се, че на мъжете в тези лодки ще им бъде доста тежко, когато излезем в открито море. Няма да се изненадам, ако капитан Крозиър реши да ги остави тук.

„Открито море?“ — помислих си аз. Мисълта за плаване на който и да е от тези съдове в нещо, по-широко от река Грейт Фиш, която в представите ми беше по-скоро като Темза, изобщо не ми беше хрумвала досега, макар да бях присъствал на различни съвещания, където се беше обсъждала такава възможност. Докато гледах малките и доста крехки на вид шлюпки и тендъри, привързани към шейните си, си помислих, че на хората, които щяха да излязат в морето с тях, щеше да им остане само да гледат как двумачтовите пинаси и едномачтовите велботи се скриват зад хоризонта.

Хората в тези малки лодки щяха да бъдат обречени. Как щяха да бъдат избирани екипажите? Или двамата капитани вече ги бяха определили тайно?

И коя лодка — и каква съдба — ми бяха предопределили?

— Ако решим да използваме най-малките лодки, ще теглим жребий кой да бъде в тях — каза капитанът. — Местата в пинасите, яловете и велботите ще бъдат разпределени между отрядите, които теглеха шейните.

Сигурно го бях погледнал уплашено.

Капитан Фицджеймс се разсмя — смях, който премина в мъчителна кашлица — и изтръска пепелта от лулата си, почуквайки я в ботуша си. Вятърът се усилваше и беше станало много студено. Нямах представа за времето — знаех само, че е някъде след полунощ. Беше тъмно от поне седем часа.