Ужас [bg]

Изследвах го внимателно и установих, че кръвта на скалпа изтича от корените на косата. Някои моряци се опитаха да избегнат този ранен симптом, като обръснаха главите си, но това, разбира се, не помага. Когато уелските перуки, шапките, а накрая и възглавниците на повечето мъже започнаха да се пропиват с кръв, моряците и офицерите започнаха да носят кърпи под шапките си и нощем да спят върху тях.

Това, разбира се, не облекчаваше неудобството и дискомфорта, причинявани от кръвотечението от всички части на тялото, които имат космена покривка.

Подкожните кръвоизливи при стюард Хор се появиха през януари. Въпреки че по това време спортните игри на леда бяха останали просто далечен спомен и задълженията на господин Хор рядко изискваха от него да се отдалечава от кораба или да полага значителни физически усилия, и най-лекият удар или оток по тялото му се проявяваше във вид на огромно синкаво-червеникаво петно. То не се лекуваше. Порязването при белене на картофи или рязане на говеждо оставяше отворена рана и кръвотечението от нея продължаваше седмици наред.

В края на януари краката на господин Хор бяха отекли и станали два пъти по-дебели от обичайното. Той трябваше да взема назаем мръсните панталони на по-едрите моряци от екипажа просто за да бъде облечен, докато служи на своя капитан. Не можеше да спи заради засилващите се болки в ставите му. В началото на март и най-незначителното движение причиняваше на Едмънд Хор непоносими болки.

През целия месец март Хор настояваше, че не може да лежи в лазарета на „Еребус“, че трябва да се върне на своето спално място и да продължи да служи капитан Фицджеймс и да се грижи за него. Русата му коса беше непрекъснато пропита от спечена кръв. Отеклите му ръце, крака и лице започнаха да приличат на клисаво тесто. С всеки изминал ден кожата му губеше еластичността си; седмица преди разрушаването на „Еребус“ можех да мушна с пръст в плътта на Едмънд Хор и вдлъбнатината щеше да си остане там за постоянно, а появилата се нова синина щеше да се разлее и да се слее със старите подкожни кръвоизливи.

Към средата на април цялото тяло на Хор се превърна в подпухнала, безформена маса. Лицето и ръцете му бяха пожълтели от жълтеница. Бялото на очите му беше станало яркожълто и изглеждаше още по-ужасно в комбинация с кръвотечението от веждите му.

Въпреки че двамата с помощника ми се опитвахме да преобръщаме пациента в постелята му няколко пъти дневно, в деня, в който го изнесохме от умиращия „Еребус“, Хор беше покрит с рани по цялото тяло. Те се бяха превърнали в кафеникаво-пурпурни язви, от които непрекъснато течеше гной. Лицето му, особено от двете страни на носа и устата, също беше покрито с рани, от които непрекъснато сълзяха кръв и гной.

Гнойта на болния от скорбут вони изключително отвратително.

До деня, в който преместихме господин Хор в лагера „Ужас“, той беше изгубил всичките си зъби с изключение на два. И това бе човекът, който — на Коледа — можеше да се похвали с най-здравата усмивка от всички млади хора в експедицията.