Ужас [bg]

— Не се безпокойте, докторе — каза тихо той. — Не съм прочел мислите ви. Само изражението на лицето. Както казах, за малките лодки ще се тегли жребий, но може изобщо да не ги използваме. Ала при всички случаи няма да изоставим никого. Ще свържем лодките заедно, когато излезем в открито море.

Усмихнах се, надявайки се, че слабата светлина на фенера ще позволи на капитана да види усмивката ми, но не и кървящите ми венци.

— Не знаех, че лодките с платна могат да бъдат привързани към такива без платна — каза аз, разкривайки отново невежеството си.

— В повечето случаи не могат — каза капитан Фицджеймс. Той леко ме докосна по гърба — едва успях да го почувствам през множеството дрехи. — Сега, докторе, когато научихте морските тайни на всичките осемнайсет лодки в състава на малкия ни флот, не е ли време да се връщаме? Доста е студено и аз трябва да поспя малко, преди в два часа да направя обход на вахтените.

Прехапах устната си, усещайки вкуса на кръвта.

— Имам само още един последен въпрос, капитане, ако не възразявате.

— Изобщо не възразявам.

— Кога точно капитан Крозиър ще реши кои лодки ще вземем и кога ще ги спусне на вода? — попитах аз. Гласът ми звучеше хрипливо.

Капитанът се мръдна леко встрани и фигурата му се открои на фона на огъня, който гореше пред палатката на моряшката столова. Не можех да видя лицето му.

— Не знам, доктор Гудсър — каза той най-накрая. — Съмнявам се дали самият капитан Крозиър ще може да ви отговори. Може късметът да е с нас и ледът да се пропука след няколко седмици… в такъв случай аз лично ще ви откарам на остров Бафин. Или може би ще спуснем някои от тези лодки срещу течението в устието на река Грейт Фиш след три месеца… евентуално може да успеем да се доберем до Голямото робско езеро и разположения там аванпост преди настъпването на зимата, дори ако стигнем до реката едва през юли.