Ужас [bg]

Резултатът беше пламъци и светлина, допълвани от някоя случайна факла или фенер.

След като прекарах в лагера „Ужас“ няколко дни, аз реших, че мястото напомня повече на пиратски бивак, отколкото на лагера на Ахил, Одисей, Агамемнон и останалите Омирови герои. Дрехите на хората са парцаливи, оръфани, кърпени много пъти. Повечето са болни или куцат, или и двете. Обраслите им с гъсти бради лица са бледи. Очите им са хлътнали дълбоко.

Те ходят наоколо наперено или клатушкайки се, с морските си ножове, полюляващи се в дрънчащи кании, направени от срязаните ножници на щикове и втъкнати в закопчани над връхните им дрехи груби колани. Това беше идея на капитан Крозиър, както и идеята за очилата от телена мрежа, носени от хората в слънчевите дни, за да се предпазят от снежна слепота. Общото впечатление е за шайка главорези.

И повечето от тях проявяват симптоми на скорбут.

Доста съм зает в палатката на лазарета. Отрядите с шейните положиха допълнителни усилия, за да докарат по леда и през страховитите тороси дузина койки (плюс още две за капитанските палатки), но в настоящия момент аз имам двайсет души в лазарета, затова осем човека лежат на носилки от одеяла, поставени направо на студената земя. Три маслени лампи ни осигуряват светлина през дългите нощи.

Повечето от мъжете, които спят в лазарета, са повалени от скорбут, но не всичките. Сержант Хедър отново беше поверен на моите грижи, в комплект със златната лира, завинтена в черепа му на мястото на костта, която чудовището беше отнесло заедно с част от мозъка му. Месеци наред морските пехотинци се грижеха за Хедър и смятаха да продължат да се грижат за него и в лагера — сержантът беше транспортиран тук на негова собствена малка шейна, изработена от господин Хъни, — но вероятно студът по време на тридневния преход по замръзналото море му беше донесъл пневмония. Този път не очаквам, че сержантът от морската пехота, който беше наистина смущаващо чудо на издръжливостта, ще живее още дълго.

Тук се намира и Дейвид Лийс, когото останалите от екипажа наричат Дейви. Състоянието на кататония, в което е изпаднал, не се е променило от месеци, но след прехода тази седмица — мъжът пристигна в лагера с моя отряд — той е неспособен да задържи в стомаха си и най-малкото количество каша или вода. Днес е неделя. Мисля, че Лийс няма да доживее до сряда.

Заради ужасното напрягане при тегленето на шейните, натоварени с лодките и огромното количество имущество от кораба — през торосите, които аз изкачвах с усилие дори когато не бях впрегнат в хамута, — се наложи да се занимавам с обичайните натъртвания и счупвания. Сред тях беше и едно сериозно счупване на ръката на моряк Бил Шанкс. След като наместих костите, аз го оставих в лазарета, страхувайки се да не получи отравяне на кръвта. (Плътта и кожата му бяха пробити на две места от остри парчета кост.)