Вещицата [bg]

— Това са само предположения… — каза Патрик проточено.

Звучеше малко налудничаво. Но не беше съвсем немислимо.

Отново погледна телефона си и видя, че има още двайсет повиквания.

— Докато другите събират доказателства, с теб ще трябва да си поговорим, Бертил — въздъхна той.

Ана се изнервяше все повече. Имаше твърде много неизвестни, твърде много неща, които можеха да се объркат. А и забелязваше, че Ерика подозира нещо. Сестра й я наблюдаваше изпитателно, но засега не бе казала нищо.

В кухнята Дан приготвяше късен обяд и си подсвиркваше. С напредването на бременността й му се налагаше да поема все по-голяма част от домакинските задължения, но Ана знаеше, че го прави с охота. Не много отдавна бяха близо до това да загубят всичко, но сега си бяха възвърнали обичайното ежедневие, семейството и връзката си. Белезите все още ги имаше, както в нейното, така и в неговото сърце, но се бяха научили да живеят с тях. А Ана беше приела и външните промени. Косата й отново бе пораснала, а белезите избледняваха, макар че никога нямаше да изчезнат напълно. Ако пожелаеше, можеше да ги прикрие с грим, но никога не го правеше. Те бяха част от нея.

Веднъж Дан я попита как е успяла да задържи озлоблението и горчивината настрана. Животът й се бе развил толкова различно от този на Ерика. Понякога изглеждаше, сякаш всички беди сполетяват нея, докато Ерика живее в хармония. Но Ана знаеше, че не е толкова просто. Би било лесно да попадне в този капан, да започне да се самосъжалява и да завижда на сестра си. Но това би означавало да отрече всяка лична отговорност за посоката, в която бе поел животът й. Тя сама избра Лукас, бащата на децата й. Никой друг. Тя игнорира предупрежденията на Ерика. Никой друг. И двете бяха в колата, когато стана катастрофата, която беляза тялото й и отне нероденото й дете. Ана просто нямаше късмет. А това, което впоследствие едва не уби любовта между нея и Дан, стана изцяло по нейна вина, и на нея й беше нужно много време, за да се справи с гузната си съвест. Но не, никога не бе чувствала горчивина или завист. Ерика я наглеждаше и се грижеше за нея още откакто бяха малки и със сигурност това често й бе тежало. Наложи се Ерика да плаща, за да може Ана да има детство, и тя вечно щеше да й е благодарна.

Сега обаче бе нарушила обещанието към сестра си. Обещанието никога повече да няма тайни от нея. Чу се дрънчене на порцелан. Дан подреждаше масата за обяд и вече не просто си свиркаше, а пееше с радиото. Ана му завиждаше за нехайството и безгрижното отношение към всичко. Тя самата се тревожеше и се чудеше дали решението й наистина е правилно. Страхуваше се как ще се възприеме, и усещаше, че вече върви по тънък лед, понеже бе принудена да лъже. Но беше твърде късно. Стана с усилие от дивана, но щом влезе в кухнята и видя усмивката на Дан, почувства, че се сгрява отвътре и тревогата й стихва поне за момент. Въпреки всичко, което бе преживяла, Ана се имаше за късметлийка. А когато децата се стекоха към кухнята от различни краища на къщата, се почувства и като милионер.