Вещицата [bg]

— Лейф е бил левичар, но е прострелян в дясното слепоочие и е държал пистолета с дясната ръка. Това е било личното му оръжие, валтер ППК, трийсет и втори калибър. Четиридесет и пет калибровият куршум няма как да е изстрелян с този пистолет. Затова смея да твърдя, че по всяка вероятност става дума за убийство, не за самоубийство. Имаме и заподозрян. Лейф е отбелязал инициалите „JJ“ в календара си, а познаваме Джеймс Йенсен, който има колт М1911. Това оръжие се връзва с куршума, намерен при тялото, или поне при останките.

— Да, Джеймс с гордост ни показа любимия си пистолет, когато се срещнахме — каза Паула мрачно.

— Добре, но как можем да го свържем с куршума? И с убийството на Лейф? — попита Йоста. — Всичко това са предположения. В Швеция сигурно има хиляди хора, които притежават колт, както законно, така и незаконно. Това, че „JJ“ означава Джеймс Йенсен, също е наша догадка, не е нещо доказано.

— Трябва да проверим дали куршумът идва от същото оръжие — каза Патрик бавно. — Съмнявам се, че прокурорът ще ни даде разрешение за обиск въз основа на това, с което разполагаме, така че това е ключовият въпрос — какви възможности имаме да направим сравнението?

Паула вдигна ръка и Патрик кимна към нея.

— Джеймс упражнява стрелбата си на обществена територия. Когато с Йоста го потърсихме, той стреляше с колта в гората. Там сигурно има цял куп куршуми, които би трябвало да можем да вземем, без да искаме каквото и да е разрешение.

— Гениално — каза Патрик. — Значи, така ще направим. Ти и Йоста ще съберете куршуми, за да направим референтен анализ.

Патрик погледна телефона си. Имаше десет пропуснати повиквания. Какво пък сега? Разпозна някои от телефонните номера и опита да се сети какво би могло да е предизвикало такъв щурм от страна на жълтата преса.

Накрая помоли за минутка, за да прослуша гласовата си поща. Щом приключи, зяпна към Мелберг.

— Очевидно сме се обърнали към обществеността с молба да ни помогне да идентифицираме нечий глас? Аудиофайлът е качен на сайта на „Експресен“. Някой да знае за това?

Мелберг се изпъчи.

— Да, получих файла, докато ви нямаше. Представяте ли си, една жена беше свършила техническата работа.

Той се огледа ентусиазирано, но не получи аплодисментите, на които се бе надявал.

— Аз лично не можах да разпозная гласа — продължи той. — Почувствах, че ни трябва помощ, а обществото си е ресурс. Предприех инициатива и се свързах с един познат в „Експресен“ и той каза, че с удоволствие ще ни помогнат! Сега остава само да чакаме.

Той се облегна доволно назад.

Патрик преброи бавно до десет и реши да избере пътя на най-малкото съпротивление. Пое си дълбоко дъх и започна:

— Бертил…

Осъзна обаче, че не знае как да продължи. Имаше безброй неща, които искаше, но не биваше да казва. Чисто и просто нямаше да бъде продуктивно.

Пробва отново.

— Бертил. Ще трябва ти да се заемеш с обажданията.

Мелберг кимна и вдигна палец.

— Ще ви съобщя, когато го взема на мушка — каза той доволно и Патрик се насили да се усмихне.