Вещицата [bg]

— Мислиш ли, че майка ти ще носи бяла рокля? — попита Ерика и се обърна към Патрик в двойното легло.

— Много смешно наистина — каза той.

Ерика се засмя и го сръчка.

— Защо ти е толкова трудно да приемеш, че майка ти се омъжва? Баща ти отдавна се е оженил повторно и в това няма нищо странно, нали?

— Знам, че е нелепо — каза Патрик и поклати глава, провеси крака от ръба на леглото и започна да си обува чорапите.

— Харесвам Гунар и според мен е хубаво, че майка ти няма да бъде сама…

Патрик се изправи и си нахлузи дънките.

— Предполагам, че просто ми трябва време да свикна. Мама е сама, откакто се помня. Ако някой анализира ситуацията, сигурно ще се окаже, че има нещо във взаимоотношенията майка — син, което не ми дава мира. Струва ми се… странно, че мама ще… живее с някого.

— Имаш предвид, че е странно, че тя и Гунар спят заедно?

Патрик сложи ръце на ушите си.

— Стига!

Смеейки се, Ерика го замери с възглавница, която скоро се върна при нея, след което избухна война. Патрик се хвърли отгоре й, но борбата бързо премина в милувки и дълбоки въздишки. Ерика протегна ръце към копчетата на дънките му и започна да разкопчава първото.

— Какво правите?

Тънкият глас на Мая ги накара да подскочат и да се обърнат към вратата. Мая не стоеше там сама, а бе заобиколена от малките си братя близнаци, които весело наблюдаваха родителите си в леглото.

— Просто се гъделичкахме — каза Патрик задъхано и се изправи.

— Крайно време е да поправиш резето на вратата! — прошепна Ерика и придърпа одеялото, тъй като се беше разголила от кръста нагоре.

После се изправи и успя да се усмихне на децата.

— Слизайте долу и почвайте да слагате закуската, ние идваме.

Патрик, който през това време бе успял да се дооблече, поведе децата пред себе си.

— Ако не можеш сам да завинтиш резето, помоли Гунар. Той като че ли винаги е готов да извади кутията с инструменти. Стига да не прави нещо друго с майка ти…

— Достатъчно! — засмя се Патрик и излезе от стаята.

С усмивка на уста Ерика отново си легна. Можеше да си позволи да се помотае малко, преди да стане. Едно от предимствата сама да си бъде шеф беше, че не трябваше да се съобразява с някакво работно време, но в същото време това можеше да се счита и за недостатък. Да бъде писател, означаваше, че трябва да проявява характер и самодисциплина, а и понякога беше малко самотно. Но тя обичаше работата си, обичаше да пише, да придава живот на историите и човешките съдби, които избираше да опише и проучи, опитвайки да разбере какво се е случило в действителност и защо. Отдавна бе искала да се захване със случая, по който работеше в момента. Историята на малката Стела, отвлечена и убита от Хелен Першон и Мари Вал, беше развълнувала и все още вълнуваше всички във Фелбака.

А сега Мари Вал се завърна. Прочутата холивудска звезда беше във Фелбака, за да снима филм за Ингрид Бергман. Слуховете бяха плъзнали из цялото градче.

Всички познаваха момичетата, или поне някой техен роднина, и всички бяха смаяни, когато през онзи юлски следобед на 1985-а тялото на Стела бе открито в езерцето.