![Вещицата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/4/1/veshchicata-bg-download.jpg)
Вещицата [bg]
- Автор: Лэкберг Камилла
- Серия: patrik hedstrom #10
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-02-0224-0
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вещицата [bg]». Краткое содержание книги:
— Аз съм сестрата на Елин. Полусестра — добави тя. — Имаме един баща, но различни майки.
— И Елин е живяла при Брита след смъртта на мъжа си? Брита и съпругът й, свещеникът Пребен Вилумсен, щедро са предоставили дома си на Елин и дъщеря й Мерта?
Брита се усмихна срамежливо.
— Да, и двамата бяхме съгласни, че трябва да помогнем на Елин и малката сладка Мерта, след като Пер се удави. Нали сме семейство, така е редно.
Очите на Хиерне светеха, когато я погледна.
— Наистина щедро предложение от любящи хора. И не сте знаели…
— Не, не знаехме…
Брита тръсна бурно глава и изхлипа.
Хиерне извади носна кърпа от джоба на жилетката си и й я подаде.
— Брита кога започна да забелязва? — попита той.
— Мина известно време, тя ми е сестра и не исках да повярвам, че…
Тя отново подсмръкна. После изпъна гръб и вдигна глава.
— Започна да ми дава отвари всяка сутрин, за да ми помогне да забременея. И й бях благодарна, знаех, че и други жени са се обръщали към нея. Всяка сутрин пиех гнусния бъркоч. Елин шепнеше нещо на чашата, преди да ми я даде. Но месеците минаваха и нищо не се случваше. Многократно питах Елин дали наистина има някаква полза и тя упорито твърдеше, че всичко ще е наред и ще е най-добре да продължа да пия отварата.
— Но накрая Брита е заподозряла нещо нередно?
Хиерне се наведе към нея и тя кимна.
— Да, усетих, че на Елин й помагат по-тъмни сили, а не Бог. Ние… имахме животно, което изчезна. Котка. Казваше се Виола. Намерих я зад къщата, точно до спалнята ми. Беше провесена на едно дърво, вързана за опашката. Тогава се досетих. Започнах тайно да изливам отварата, зад гърба на Елин. И веднага щом спрях да я пия, заченах.
Тя погали корема си.
— Така разбрах, че Елин изобщо не е искала да ми помогне. Напротив. Не е искала да имам дете.
— Защо не би желала това?
— Елин винаги ми е завиждала. Майка й е умряла, когато Елин била малка, а татко се оженил повторно. Обичаше моята майка повече и аз му бях любимка. Нямаше какво да направя, но Елин си го изкарваше на мен. Винаги искаше нещата, които исках и аз. Естествено, стана още по-зле, когато се омъжих за свещеник, докато тя трябваше да се задоволи с беден рибар. Предполагам, че е искала да ми отнеме удоволствието да имам дете. Мисля също, че се опитваше да се докопа до мъжа ми.
Тя огледа присъстващите и продължи:
— Можете да си представите какъв триумф би било това за дявола. Вещицата му да си легне с църковен човек. За щастие, Пребен има силен характер и тя не можа да го съблазни с номерата си.
Тя го погледна с усмивка и Пребен вдигна за кратко глава към нея, преди отново да се вторачи в пода. Елин го наблюдаваше напрегнато. Как можеше просто да си седи там? Да слуша лъжите? Доколкото разбираше, той нямаше да свидетелства.
Щяха да му спестят това неудобство. И по-добре, Елин не знаеше как би издържала, ако той седнеше на свидетелската скамейка и сам започнеше да реди лъжи, вместо да остави Брита да го прави от негово име.
— Да чуем за петното на дявола — каза Хиерне.
Публиката затаи дъх и се заслуша. Знаеха какво се говори. Че дяволът белязвал телата на жените си със знак, подобен на петно. Елин Йонсдотер имаше ли такъв? И ако да, къде? Зачакаха напрегнато отговора на Брита.
Тя кимна.
— Да, има такова петно, точно под едната гърда. С огнен цвят, прилича на картата на Дания.
Елин ахна. Белегът беше почти незабележим, когато бяха малки. А и тя нямаше как да знае, че има формата на Дания. Само един човек можеше да направи това сравнение.
Пребен.
Беше предоставил на Брита доказателство, което да използва срещу Елин. Опита да го накара да я погледне в очите, но страхливецът просто седеше и зяпаше в краката си. Елин искаше да се изправи и да разкаже всичко, но знаеше, че е безсмислено. Никой нямаше да повярва на думите й. В техните очи беше вещица.
Единственото, което можеше да направи, бе да не влоши нещата за Мерта. Момичето нямаше други роднини освен Брита и Пребен, нямаше друго семейство. Елин можеше само да се надява, че те ще я оставят да расте при тях. Затова си мълчеше. Заради Мерта.