Градината на Рама [bg]

— Това е много интересно, скъпи — рече дразнейки го тя, — но все още не съм напълно сигурна за какво точно си приказвахме.

Голям паркинг за велосипеди заемаше по-голямата част от площада. Пред някогашната влакова гара бяха наредени тридесетина стойки и още толкова колонки за паркиране. Всички жители на колонията сега използваха велосипеди, с изключение на правителствените лидери, които имаха електрически автомобили.

Влаковият транспорт в Ню Идън бе прекъснат малко след започването на войната. Оригиналните влакове, които бяха конструирани от извънземните, бяха изработени от много лек и изключително як метал, който фабриките на земните колонисти така и не успяха да възпроизведат. Тези сплави бяха безкрайно ценни за много военни цели. Ето защо, когато войната навлезе във втората фаза, агенцията по отбраната реквизира всички вагони от влаковата система.

Ели и Робърт караха колелетата си редом по крайбрежната алея на езерото Шекспир. Малката Никол се беше събудила и тихичко наблюдаваше пейзажа. Отминаха парка, в който се честваше Деня на Заселването и завиха надясно.

— Робърт — Ели беше много сериозна, — ти помисли ли върху снощния ни спор?

— За Накамура и политиката?

— Да. Все още смятам, че и двамата трябва да се противопоставим на указа, с който изборите се отлагат до края на войната… Ти се ползваш с уважение в колонията. Повечето от медицинските специалисти ще те последват… Най дори мисли, че и работниците от фабриката в Авалон са готови да стачкуват.

— Не мога да го направя — проговори след продължително мълчание Робърт.

— Защо не, скъпи?

— Защото съм сигурен, че няма да свърши работа… Ели, според твоите идеалистични възгледи за живота хората действат в съответствие с някакви принципи или морални ценности. В действителност те изобщо не се държат така. Ако се противопоставим на Накамура, най-вероятно и двамата ще бъдем затворени. Какво ще стане тогава с дъщеря ни? А освен това цялата помощ за разработките, свързани с РВ-41, ще бъде оттеглена. Положението на тези нещастници ще се влоши още повече. В болницата съвсем няма да достига работна ръка… Много хора ще пострадат от нашия идеализъм. За мен като лекар тези възможни последствия са неприемливи.

Ели отби от Велосипедната пътека и навлезе в една малка градинка на около петстотин метра от първите сгради На Сентръл Сити.

— Защо спираш тук? Очакват ни в болницата.

— Искам пет минути да погледам дърветата, да помириша цветята и да подържа Никол.

Когато слезе от колелото, Робърт й помогна да свали бебешката раничка от гърба си. Тогава Ели седна на тревата, а Никол в скута й. И двамата не пророниха нито дума, докато наблюдаваха как бебето Никол изучава три стръка трева, които бе сграбчило с пухкавите си ръчички.

Най-накрая Ели постла одеяло и нежно положи дъщеричката си върху него. Приближи до съпруга си и обви шията му с ръце.