Градината на Рама [bg]

— Не и такъв, който да се задържи — Кати бе предпазлива в отговора и внезапно стана напрегната. — Виж, майко — тя се облегна на масата и се наклони напред, — не съм дошла да обсъждаме интимния ми живот… Имам предложение за теб, или по-скоро семейството има предложение, което всички подкрепяме.

Никол гледаше дъщеря си, смръщила вежди в недоумение. Едва сега забеляза, че за последните две години, откак не я беше виждала, Кати е остаряла значително.

— Не разбирам. Какво предложение?

— Както знаеш, от известно време правителството подготвя процес срещу теб. Вече са готови. Обвинена си в противодържавна дейност, а присъдата със сигурност е смъртно наказание. Прокурорът ни съобщи, че доказателствата срещу теб са железни и че без съмнение ще бъдеш провъзгласена за виновна. Но заради миналите ти заслуги към колонията, ако се признаеш за виновна в по-малкото престъпление „непреднамерена противодържавна дейност“, той ще отхвърли…

— Но аз не съм виновна в нищо — изрече убедено Никол.

— Зная, майко — отвърна Кати със следа от нетърпение в гласа. — Но ние — Ели, Патрик и аз — сме единодушни, че съществува голяма вероятност да бъдеш осъдена. Прокурорът ни обеща, че ако ти се признаеш за виновна в по-малкото престъпление, веднага ще те преместят при по-добри условия и ще ти бъдат разрешени свиждания с цялото семейство, включително с внучка ти… Дори намекна, че може да ходатайства пред властите Бенджи да живее с Робърт и Ели…

Никол беше смутена.

— И всички вие мислите, че аз трябва да приема тази сделка и да се призная за виновна, независимо от това, че до момента съм твърдяла, че съм невинна?

— Ние не искаме да умреш — кимна Кати. — Особено без причина.

— Без причина? — внезапно погледът на Никол заискри. — Ти мислиш, че ще умра без причина? — тя блъсна масата, изправи се и закрачи из килията. — Ще умра за справедливостта. — Никол говореше повече на себе си, отколкото на Кати. — Поне така мисля аз. Макар и да няма нито една душа във Вселената, която да го разбира.

— Но, майко — възрази Кати, — за кого ще е от полза това? Твоите деца и внучката ти ще бъдат лишени завинаги от твоята компания, а Бенджи ще остане в онова ужасно място…

— Значи ето я сделката — прекъсна я Никол. Гласът й постепенно се повишаваше — По-коварна от договора на Фауст с дявола… Зарежи принципите си, Никол, и се признай за виновна, макар че изобщо не си съгрешила. И не продавай душата си заради някаква обикновена, лична, земна отплата… молят те да приемеш сделката заради благото на семейството си… Можеш ли да се обърнеш към майка по този начин и да очакваш, че тя няма да се поддаде?

Погледът на Никол беше огнен. Кати бръкна в чантата, извади цигара и я запали с трепереща ръка.

— И кой идва при мен с това предложение? — продължи Никол. Вече крещеше. — Кой ми носи вкусна храна и вино, и снимки на семейството, за да ме размекне? Кой е самозабитият нож, който ще ме убие със сигурност, но много по-мъчително от електрическия стол? Ами да, това е моята собствена дъщеря, съкровения плод на моята утроба.