Градината на Рама [bg]

Най се разсмя и, прегърна Епонин.

— Ти страшно ми помагаш.

— Мамо, мамо — миг по-късно Кеплер стоеше на входа. — Ела бързо. Той пак е тук… И говори с Галилео.

Най и Епонин се върнаха до вратата. Мъж със силно обезобразено лице бе коленичил в прахта до Галилео. Момчето бе видимо изплашено. Човекът държеше в облечената с ръкавица ръка парче хартия. На него много внимателно бе нарисувано голямо човешко лице с дълга коса и брада.

— Познаваш това лице, нали? — настояваше мъжът. — Това е господин Ричард Уейкфийлд, нали?

Най и Епонин предпазливо се приближиха до мъжа.

— Нали ти казахме предишния път — обади се строго Най — да не безпокоиш повече момчетата. Върви си в клиниката или ще извикам полицията.

Очите на мъжа бяха диви.

— Видях го отново миналата нощ. Приличаше на Исус, но така или иначе беше Ричард Уейкфийлд. Понечих да стрелям по него и те ме нападнаха. Бяха пет. Разкъсаха лицето ми…

Човекът започна да плаче.

Един санитар дотърча по улицата. Сграбчи мъжа.

— Видях го — викаше мъжът, докато го отвеждаха. — Сигурен съм. Повярвайте ми.

Галилео плачеше. Най приклекна да успокои сина си.

— Мамо — попита момчето, — вярваш ли, че той наистина е видял господин Уейкфийлд?

— Не зная — отвърна тя и погледна Епонин. — Но сред нас има такива, на които им се иска да вярват.

Най-сетне момчетата заспаха в леглата си в ъгъла. Най и Епонин се настаниха една до друга в два стола.

— Носят се слухове, че е много болна — рече тихо Епонин.

— Почти не я хранят. Подлагат я на всевъзможни мъчения.

— Никол никога няма да се предаде — отвърна гордо Най. — Иска ми се и аз да имам нейната сила и смелост.

— Повече от шест месеца не са разрешавали свиждане нито на Ели, нито на Робърт… Никол дори не знае, че има внучка.

— Миналата седмица Ели ми каза, че е попълнила молба до Накамура за посещение при майка си — рече Най. — Тревожа се за Ели. Тя продължава да се бори много, много упорито.

Епонин се усмихна.

— Ели е чудесна, нищо че е толкова наивна. Твърди, че ако спазва всички закони на колонията, Накамура ще я остави на мира.

— Нищо чудно… особено като си помисля, че тя все още вярва, че баща й е жив. Разговаря с всеки един от войниците, които твърдят, че са видели Ричард след изчезването му.

— Всички тези приказки за Ричард й вдъхват надежда. От време на време всички ние изпитваме потребност от малко надежда…

За известно време разговорът се прекъсна.