Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Космическая фантастика » Градината на Рама [bg]
Градината на Рама [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Градината на Рама [bg]

Электронная книга - «Градината на Рама [bg]». Краткое содержание книги:

През 2130 година в Слънчевата система пристига загадъчен, очевидно безлюден космически кораб. Когато „РАМА“ отлита към своята следваща незнайна спирка, са разкрити много чудеса, но на малко от загадките са намерени разумни отговори. Едно е очевидно: всичко, което са направили загадъчните конструктори на „РАМА“, са го направили тройно… Осемдесет години по-късно втори чуждоземен кораб пристига в Слънчевата система. Този път Земята го очаква и наблюдава. Но всичките години за подготовка се оказват недостатъчни за хората да разреша рамианските загадки. „РАМА II“ е населена, но с рамиани. Всяко следващо разкритие засилва тайнствеността на кораба и експедицията на земляните в него завършва трагично, включително и опитът да бъде унищожен чуждоземният кораб. „РАМА II“ напуска слънчевата система. На борда й се намират трима човеци — двама мъже и една жена, които са забравени при отпътуването на експедицията. Пред тях е неизвестността на пътешествие, каквото не е преживяло нито едно човешко същество. А в неговия край — нима някой би могъл да каже след колко години ще дойде? — вероятно се крие истината за „РАМА“… В „Градината на РАМА“ Артър Кларк и Джентри Лий са създали ново, поразяващо продължение на историята, започната с класическия роман на Кларк „Срещи с РАМА“ — единствен по рода си в жанра на научната фантастика, спечелил всички най-големи награди.
1 ... 200 201 202 203 204 205 206 207 208 ... 214
Перейти на страницу:

— Съжалявам, Робърт. Май още не съм се разсънила. Какво каза?

— Нямаш влошаване — Робърт я целуна по бузата и се отправи към вратата. — Ще се върна след около двадесет минути.

— Изглежда много изморен — отбеляза Епонин, когато той излезе.

— Така е. Продължава да работи, без да спира… А когато не работи, постоянно се тревожи — Ели седеше на мръсния под, облегнала гръб в стената на колибата. Никол бе сгушена в ръцете й, сучеше и от време на време гукаше.

— Изглежда приятно — отбеляза Епонин, като кимна с глава към бебето.

— Никога не съм преживявала нещо подобно. Удоволствието е неописуемо.

Не е за мен — изрече вътрешният глас на Епонин. — Не и сега. Всъщност никога. За един безкрайно кратък миг Епонин си припомни онази страстна нощ, когато едва не каза „да“ на Макс Пъкет. Дълбоко в нея се надигна горчивина. Опита се да я потисне.

— Вчера с Бенджи си направихме една хубава разходка тя промени темата.

— Сигурно ще ми разкаже днес. Той обожава неделните разходки с теб. Само това му е останало, като изключим моите периодични посещения… Знаеш, че съм ти много задължена.

— Няма защо. Харесвам Бенджи. А и аз изпитвам нужда да усещам, че съм необходима някому, ако разбираш какво искам да кажа… Всъщност Бенджи се приспособи много добре. Не се оплаква толкова, колкото останалите 41, а с назначените на работа в оръжейната фабрика не може да става и сравнение.

— Той крие болката си — отвърна Ели. — Бенджи е много по-умен, отколкото си мислят някои… В действителност той мрази клиниката, но знае, че не може да се грижи сам за себе си. И не желае да тежи никому…

Неочаквано очите на Ели се изпълниха със сълзи и тялото й леко потрепери. Бебето Никол спря да суче и се втренчи в майка си.

— Добре ли си? — запита Епонин.

Ели кимна утвърдително и избърса очи с малката памучна кърпичка, която държеше до гърдата, за да попива капките. Никол започна да суче отново.

— Страданието не може да се наблюдава с безразличие — каза Ели. — Безсмисленото страдание просто разкъсва сърцето.

Пазачът внимателно прегледа личните им карти и после ги подаде на мъжа, който седеше край компютърния блок. Той въведе данните и върна документите на охраната.

— Защо този човек всеки ден изучава така подробно снимките ни? — запита Ели, когато вече не можеха да бъдат чути. — През изтеклия месец лично той ни е пускал през контролния пост поне десет пъти.

Вървяха по алеята, свързваща входа на модула с Позитано.

— Такава му е работата — отвърна Робърт, — и му е приятно да се чувства важен. Ако всеки път не изпълнява тази церемония, ние можем да забравим каква власт има над нас.

— Всичко минаваше много по-гладко, когато биотите контролираха входа.

— Тези, които все още функционират, са жизненоважни за хода на войната… Освен това Накамура се опасява, че ще се появи призракът на Ричард Уейкфийлд и по някакъв начин ще измами биотите.

Няколко секунди вървяха, без да говорят.

— Ти не вярваш, че баща ми е жив, нали, скъпи?

— Да — отвърна Робърт след кратко колебание. Беше изненадан от прямотата на въпроса. — Но дори и да не мисля, че е жив, се надявам да е така.

Робърт и Ели най-накрая достигнаха покрайнините на Позитано. Няколко нови къщи в европейски стил се нижеха покрай алеята, която се спускаше плавно към центъра на селището.

— Между другото, Ели — започна Робърт, — като говорим за баща ти, се сетих, че искам да обсъдя нещо с теб… Спомняш ли си онзи проект, за който ти разказвах, проекта по който работи Ед Станфорд?

Ели поклати отрицателно глава.

— Ед се опитва да класифицира и категоризира населението на колонията въз основа на генетичната информация. Той смята, че с подобна класификация може да посочи онези индивиди, за които съществува по-голяма вероятност да бъдат засегнати от някакво заболяване. Аз не съм напълно съгласен с този подход, изглежда ми малко пресилен и математически, а не толкова медицински, но и на Земята са извършвани паралелни проучвания, които показват, че хора с донякъде еднакъв геном притежават еднаква склонност към определени заболявания.

Ели се спря и погледна мъжа си изпитателно.

— Защо искаш да го обсъждаш с мен?

1 ... 200 201 202 203 204 205 206 207 208 ... 214
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)