Златната клонка
- Автор: Фрэзер Джеймс Джордж
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златната клонка». Краткое содержание книги:
Описаните по-горе случаи показват, че чучелото на Смъртта често предизвиква страх и с него се отнасят с омраза и отвращение. Например голямото желание на хората от едно село да го пренесат от своята на земята на съседите и нежеланието на последните да приемат злокобния гост, са достатъчно доказателство за ужаса, който то предизвиква. Освен това в Лужица и Силезия надничат с куклата през прозорците и поверието е, че ако живеещите в къщата не откупят живота си с пари, някой от тях ще умре до една година. Освен това след като хвърлят чучелото, носачите бягат, да не би Смъртта да ги последва, и смятат, че ако докато бягат, някой падне, той ще умре в срок от една година. В Хрудим, Чехия, чучелото на Смъртта се прави от кръст, с глава и маска, забучени на върха и опъната на него риза. На петата неделя от Пости момчетата отнасят чучелото до най-близкия поток или езеро и застанали в редица, го хвърлят във водата. После всички скачат след него, но хване ли го някой, другите нямат повече право да влизат във водата. Момъкът, който не е сварил или е останал последен, ще умре през годината и трябва да отнесе Смъртта обратно в селото. След това изгарят чучелото. От друга страна, според поверието, никой няма да умре през годината в къщата, от която са изнесли чучелото; освен това понякога вярвали, че селото, от което е прогонено то, е запазено от болести и чума. В някои села на Австрийска Силезия в съботата преди първата постна неделя правят чучело от стари дрехи, сено и слама, за да прогонят Смъртта от селото. В неделята хората, въоръжени с тояги и каиши, се събират пред къщата, където е настанено чучелото. Четири момчета го влачат с въжета по улиците, а другите крещят ентусиазирани и го налагат с тоягите и каишите си. Когато стигнат до нива, която принадлежи на съседно село, оставят чучелото на земята, разнищват го от бой и разпръсват парчетата из нивата. Хората смятат, че село, от което са изнесли по този начин Смъртта, през цялата година няма да страда от каквато и да е заразна болест.
4. Въвеждане на Лятото
В описаните дотук церемонии завръщането на Пролетта, Лятото или Живота след прогонването на Смъртта само се намеква или най-много се съобщава. В описаните по-долу церемонии това явно се разиграва. В някои части на Чехия например давят чучелото на Смъртта, като го хвърлят във водата при залез, след това момите влизат в гората, отсичат младо дърво със зелена корона, окачват на него облечена като жена кукла, накичват всичко със зелени, червени и бели панделки и образуват шествие, с което отвеждат Лито (лято) в селото, събират подаръци и пеят:
В много силезийски села след като са се отнесли с чучелото с уважение, го събличат и го хвърлят с клетви във водата или го разкъсват на някоя нива. После младите отиват в гората, отсичат млада ела, обелват стеблото й и я накичват с гирлянди от вечнозелени клонки, книжни рози, боядисани яйчени черупки, шарени парцалчета и т.н. Накиченото дърво се нарича Лято или Май. Момчетата го разнасят от къща на къща, пеят подходящи песни и искат подаръци. Една от песните е следната:
Случва се да донесат от гората и красиво накичена фигура, която наричат Лято, Май или Невестата, а в населените с поляци райони — Джевана, богинята на пролетта.
На четвъртата Постна неделя младите хора в Айзенах привързвали на колело сламено чучело, представляващо Смъртта, и го изтъркулвали до върха на някоя височина. После подпалвали чучелото, пускали колелото да се търкаля надолу заедно с него. Сетне отсичали висока ела, накичвали я с панделки и я забучвали в равнината. Най-накрая мъжете се покачвали по дървото да свалят панделките. В Горна Лужица чучелото на Смъртта, направено от слама и парцали, е облечено с булото на последната булка и с риза от къщата, където най-скоро е умрял човек. Така накичено го набождат на края на дълга върлина и най-високият и здрав момък го понася с пълна скорост, докато останалите замерват чучелото с камъни и пръчки. Който успее да го удари, положително ще преживее годината. Така изнасят от селото Смъртта и я хвърлят във водата или през синора в землището на съседно село. На връщане всеки отчупва по един зелен клон и го носи бодро със себе си, докато стигне селото, а после го хвърля. Случва се младежите от съседното село, в чието землище е хвърлено чучелото, да изтичат след тях и да го хвърлят обратно, защото не искат Смъртта да остане при тях. Затова понякога се стига до бой между двете групи.