В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)
- Автор: Коган Маха
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)». Краткое содержание книги:
(Гуру). В подножието на Светлината устремената към нея мисъл разцъфтява с всички цветове на дъгата и може да расте безпределно. Затова е толкова важно на къде и към какво да се устреми мисълта и за какво. Йерархията представлява най-добрият и най-сигурен обект за устремяване на мисълта. Мисълта, устремена към Нея, се завръща обратно към своя изпращач, но натоварена обилно с елементи на Светлината. Така се извършва постоянно захранване на духа, ако обръщането към Йерархията е постоянно. Мислите, насочени към Водача-Йерарх, няма да обеднеят и винаги ще донасят плодоносна реколта. (11.525)
(М.А.Й.).Бих искала да ти пиша всекидневно, за да бъдат запечатани моите мисли за другите,следващите. Обичам да говоря за Владиката, защото в Него е всичко. Ако Той е Алфата и Омегата на нашето съществуване, то възможно ли е да се пренебрегне Той или да се заобиколи. Не трябва ли да се започва деня и да се завършва с произнасянето на Неговото Име, насищайки сърцето си с Неговия Лик. Завършвайки така текущия ден с Неговото Име на уста, влизаме в Тънкия свят и в съзвучните на Великото Сърце Сфери и почерпваме сили за новия ден. А повтаряйки неговото Име в зори, озаряваме с Неговата Светлина идващия насреща ден. Нерадостно и тъмно е без Владиката. Да се приближат искат много, но не знаят как,а и дори знаещите могат да се забавят.Но всичко е много просто.Любимите си вещи пазим.За любимите хора мислим много и често и сърцето ни е постоянно с тях. Нужна е любов, за да бъдем в сърцето си винаги заедно с Владиката. Когато тя пламти в сърцето към Владиката, Той е много близко, както и всичко, което обичаме. Обичайте Го и Той ще отговори на призива на любовта на устременото сърце. Просто, всичко велико е просто, защото простотата е една от Основите. (11.582)
Ако на Мен бъде отделено толкова време, внимание и сърце, колкото се отделя за обикновените неща, резултатите биха били необичайни. Но съзнанието не вмества постоянното Предстоене и затова не бърза. И във водовъртежа на земните впечатления избледнява и отстъпва Образът на Владиката, а сърцето се изпълва с обичайното. От една страна явното желание да се преуспее, от друга — няма нито пълна устременост, нито пълно отдаване сърцето на Владиката. И се получава половинчато служене. Денят преминава в забвение на Владиката и при затънало в грижите и интересите на текущия час съзнание. Няма съгласуваност между желанието и следването на пътя към това желание. Близостта се установява с постоянно, непрекъснато спомняне за най-нужното. Пълноценният устрем, подобно на верига, не трябва да има прекъсване във времето, а също и Предстоенето. (11.587)
Няма по-голяма несъизмеримост от това, обръщайки се към Владиката, да се мисли за своето лично. В тези моменти трябва да се намерят сили да се отвърнеш от своето дотолкова, че екранът на съзнанието да бъде чист. И това не е трудно, стига само да се изпълни целия свой микрокосмос с лика на Владиката. И тогава вибрациите на Лика ще докоснат сърцето и ще поляризират аурата на своята вълна.Това е лесно, ако сърцето е предано само на Владиката. Могат да се намерят сили да се съсредоточи в тези минути собствената същност върху Владиката. Да се постигне успех в това е извънредно важно. Всичко е вътре в човека, ако е здрава връзката, но ако я няма, Светлината се замества от тъмнина, колкото и да е добър човекът. Без Светлина добротата е безполезна, защото става тъмна. Заради подобна доброта са загивали цели царства. Йерархичните нишки на Светлината са опънати нашироко и засягат много сърца, макар и да не се осъзнават обикновено. (11.603)
Мярката на Общото Благо, прилагана към явленията на живота, ще позволи да се определи истинското значение на всяко едно от тях. Иначе ще си останете сред призраците на личния свят. Често интересите на личността и общочовешките интереси са диаметрално противоположни. Личността на разпъвания Христос е страдала и понасяла мъки, но Духът се е молел за тези, които са разпъвали тялото и е приел позорната за личността смърт, знаейки предварително за предстоящото.Така разпъвайки себе си, своята личност, в името на Общото Благо, човек се освобождава от нейната власт над съзнанието. И съзнанието, освободено от обвързаността с личното, става космично. И не е беда, ако на личността някъде и по някакъв начин се налага да понася несгоди в живота, защото духът е над личността и увеличава своите сили и своята Светлина под ударите — двигатели на живота. И когато положението стане особено тежко или смущаващо съзнанието, Ликът на Владиката, поставен между външните явления и духа, ще ги отблъсне и ще ги застави да заемат полагащото им се място, не подтискайки съзнанието,а освобождавайки го от властта на външните въздействия. Силата на Лика е огромна. Постоянното Му усещане в сърцето помага да се преодоляват вибрациите на непосредственото обкръжение, идващи и от трите свята и да издигаш над тях.Когато логиката на очевидността побеждава и положението става безизходно, Ликът, въведен в сърцето, със Своята Светлина разсейва сгъстената тъмнина на плътните сплетения. По време на кошмарен сън човек с волята си се заставя да се събуди и фантомите на тъмнината изчезват.Така и Ликът, въведен в сърцето, позволява на съзнанието да излезе от кръга на безизходността, като от мрачна тъмница, на дневна светлина. Тъмнината очаква, че човек ще се съпротивлява срещу нея с логични доводи, за да ги потуши с логиката на очевидността, но опитният пътник отхвърля тримерната логика, свързвайки се непосредствено с Учителя на Светлината чрез Неговия Лик. И с това преобръща цялата тъмна постройка.Трябва да се разбере мощта на Лика. (11.626)