В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)
- Автор: Коган Маха
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)». Краткое содержание книги:
(Гуру). В тишината на уединението, далеч от хората, близо до природата, в планините и горите, не е трудно да се възприемат светлите мисли и послания отгоре. Но в градовете, в шума и бъркотията на живота, в атмосфера, отровена от отровното дишане на хората и хорската злоба, това ще бъде достижение вече от много висок порядък и победа над яростната съпротива над заобикалящата среда. Да се порадваме на победата. Тя е постигната на висока цена. А сега грижата е затова не само да се задържи това достижение, но и да се разшири и задълбочи. (10.449)
(Гуру). Извън времето и пространството на трите измерения, извън всички земни условия, извън живота и смъртта в плътния свят могат да се сливат духовете, обединявайки се чрез огнената мисъл във Високите сфери, където няма земните ограничения. По този път, именно, близките на Йерархията на Светлината духове пренасят невидимите си връзки с избрания Йерарх през вековете и хилядолетията. И нищо, никакви явления от този или онзи свят не могат да разрушат тази огнена връзка. Тя може да се установява и усилва съзнателно, прибягвайки до помощта на ритъма. За здравината, и нерушимостта, и възможността, и реалността на подобна връзка е било Указано от Самия Владика: „Ето, Аз съм с вас винаги, през всичките дни, до свършека на века“.Това е Казал Той, но за установяването й се изисква и ученикът да протегне съзнателно нишката на връзката към Учителя. (10.459)
(М.А.Й.). Сливането на съзнанията предполага, че устременият към него дух се издига колкото може по-високо, за да достигне степента, на която се намира по-високото съзнание,а не се опитва да го снизи до себе си. Само при това условие Общуването ще бъде успешно. Обикновено постъпват обратно, като се опитват да въвлекат Високата Същност в орбитата на своите преживявания и мисли, а после недоумяват защо не е получен отговор на призива и не е се осъществил контакт. Именно, своето собствено съзнание трябва да се приведе първо в състояние на спокойствие, равновесие и хармония, а след това вече да се установява връзка. До Висшето Общуване може да се достигне само чрез дисциплина на духа. Дисциплината на чувствата и мислите е най-необходимото условие за придвижването. (10.569)
Ритъмът на Общуването освобождава от необходимостта да се очаква идването на вдъхновение и да се чака милост от небето. Крилата на ритъма носят надалеч без измъчени усилия. Трябва само да се подържа необходимата степен на светимост на аурата и да не се позволява на себе си твърде лесно подаване на въздействията на околната среда. Пространствените токове в това отношение не са толкова опасни, тъй като се променят достатъчно бързо, но тъпата инертност на „двукракото“ мислене може да потуши и силния пламък, ако не му се противопоставиш съзнателно, опазвайки своите огньове. Колко светли огньове са били потушени от живота ! Да се пренесе пламъка на сърцето през живота е вече подвиг. Протягат се към него косматите ръце. Всяко запалено сърце извършва подвиг при носенето на Светлина в условията на плътния свят. (10.690)
(Гуру). В изопачените религии се взема заплата за молебени, панихиди и други молитви. Така се извращава същността на явлението. Да! За Общуване на човека със Светлината и Висшите Сили се налага да се заплаща,но това заплащане е съвсем друго. Колкото по-силен е устремът към Светлината, толкова по-яростно се стоварва тъмнината върху устремения дух. Това е и заплащането за Общуването със Светлината. А доколко е то огромно и тежко, знае само духът, засилил своят устрем. Но плащането е неизбежно. Сам Спасителят е казал: „В света ще имате скръб“. Именно скръб, вследствие приемането на Светлината. (11.181)
Пред нас стои задачата — да се научим да правим всичко, което се налага да се прави в ежедневния живот, без да се отделяме от Учителя! Това е възможно, ако се прави всичко заедно с Мен. Иначе всяка работа или заемане с нещо ще отвлича и пречи на съвместното действие. Колко ще се измени в този случай речта, жестовете, постъпките и цялото поведение! В присъствието на Учителя много, допускано по-рано без Него, ще стане напълно невъзможно. Опитайте да водите с някого разговор, представяйки си, че Учителят е тук, до Вас, че слуша всяка дума и следи всяко движение. Колко лесно ще бъде тогава да се запази достойнството на духа, колко свободно и просто ще стане цялото поведение съзвучно на Великото Присъствие. Да се задържи постоянно това състояние е много трудно, но, напрягайки цялата си воля и цялото желание и усещайки в сърцето любов, все пак може да се достигне това състояние. А ако в сърцето гори пламенна любов към Учителя, тогава напрягането на волята и желанието дори не са нужни, тъй като това, което обичаме или този, когото обичаме чрез любовта се намира постоянно в съзнанието. Значи трябва да се засили любовта. Това е най-простият подход към най-трудното. И тогава ще изчезне много от това, което препятства Общуването. И тогава постоянното Предстоене ще стане осъществено. Разстоянията и времето не съществуват. Преградите на плътното пространство са илюзии на плътния свят. Общуването в дух става независимо от разстоянието и не изисква време, но изисква огнената енергия на сърцето. Трябва да се разрушат земните прегради в съзнанието. Формулата „Аз съм с вас винаги“ е огнена формула на живота. Нейното осъзнаване донася победата над ограниченията на плътния свят и тялото.Огнената действителност се утвърждава въпреки обичайната видимост. Само възприемайки това положение с цялото си същество могат да се разберат Великите Слова: „Ето, Аз съм с вас винаги, през всичките дни, до свършека на века“. (11.371)