В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)
- Автор: Коган Маха
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)». Краткое содержание книги:
Постоянното усещане на Лика в сърцето дава много преимущества: предпазва от нахлуване на тъмните, оказва помощ в случай на действителна нужда, подържа непрекъсната устременост, позволява да се държи запален светилникът на духа, осигурява якостта на заградителната мрежа, облагодетелствува със своята Светлина тези, с които носещият Лика влиза в съприкосновение, позволява да се получават от Фокуса на Йерархията идващите от там вибрации, издига духа над бездната на живота, подържа хармонията на физическото тяло, дава възможност да се води успешно борбата със своята низша природа и да се преодолява в себе си това, което подлежи на изживяване. Може да се каже още много, но и казаното е достатъчно, за да се намерят сили в себе си и да се установиш върху Лика. (9.540)
Дошлият при Мен — с Мен ще пребъде. Но степента на тази близост е различна. Близостта към Мен е също в духа. Можеш да бъдеш близо до Мен, но да си по-далеч духовно от този,който се намира на хиляди километри, но духом е обединен с Мен. Духовната близост е неотделима и никой, освен самият приближил се, не може да я отдели или отнеме. С всяко действие, чувство или мисъл можеш или да си приближаваш още повече към Мен, или да се отдалечаваш. Възможно е да се разглеждат всички движения, допускани в обвивките, под този ъгъл. Осъзнаването на постоянното Присъствие и мисълта за това, че всичко, което става вътре или вън, се нанася на невидим филм, ще помогнат да не се нарушава тази близост. Необходимо е действителността на невидимото да победи плътната видимост и да стане реална за съзнанието. Невидимият свят съществува и никакви отричания, никаква очевидност, никаква слепота не могат да го накарат да не бъде. Но признаването му в духа рано или късно ще повдигне непременно завесата. Така и признаването на Мен в духа непременно ще доведе при мен било в тялото, било в тази обвивка, която ще се окаже по-подходяща за момента. Моята близост е неотменима за устремения към Мен дух. Магнитът на Моя дух събира духовете, съзвучни на зараждащата се шеста раса. И откликващите на зова се устремяват към Фокуса на притеглянето. Небивалото време е белязано и с небивали условия и с изключителни възможности. Нищо няма да спре тези, които са предопределени за Мен и никакви прегради — нито вътрешни, нито външни няма да ги задържат. Наближават Космическите срокове и Моите войни са будни. (9.562)
Трябва да се помисли за това какво значи да се държиш неотделимо и как да се осъществи това. Мисълта е постоянно в движение и преминава от един предмет на друг. Но дори и в този случай човек подсъзнателно знае, дори ида не мисли за това, къде се намира, как е облечен и че това е именно той, а не някой друг. Такава същата подсъзнателна мисъл трябва да се утвърди и за наличието на Невидимото Присъствие, така че формулата „Аз съм с вас винаги“ да стане неотделима от съзнанието.Това не значи че е необходимо постоянно да се съсредоточаваш, а нека това да бъде дотолкова внедрено във вътрешния свят на човека, че за отделеност да няма вече място. Когато човек заминава за някъде, той взема, без да се замисля за това, цял себе си със себе си. Ето такова състояние трябва да се постигне и по отношение на Учителя, където и да е тялото и с каквото и да е заета мисълта. Това, именно, ще означава да се бъде навсякъде заедно и неразделно. Как иначе можеш да се научиш да се държиш за Учителя „здраво, всяка минута, при всяка крачка“. (10.59)
Виждате сами, че притесненията на хората приближават към Мен. И колкото повече са притесненията и затрудненията, толкова по-бързо е сближаването. Но по-голямата част от устремените към Мен духове не разбират колко полезни са обстоятелствата, причиняващи тези притеснения и затруднения. Те силно разпалват огньовете на духа. Дори и на кремъка е нужен удар от страни, за да произведе искра. Аналогията е пълна. Как е нараствал духът на нашите войни от постоянната борба и сражения, от преследванията и гоненията и от несломимото противостоене на тъмата.Всичко слабо, колебаещо се, клатушкащо се, съмняващо се е отпадало, не издържайки на напрежението. Когото обичаме, него и изпитваме особено сурово. Но е радост за Нас да посрещнем победителя и сме радостни да му изпратим Лъч щастие. (10.97)