В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)
- Автор: Коган Маха
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)». Краткое содержание книги:
(М.А.Й.). За пълнота на Обединяването се отстранява илюзията на пространствената отделеност. Но това все още не е всичко. Необходима е съвместна настройка или съзвучие, което позволява да се влезе в контакт. Но това все още не е всичко. Нужни са самоотрицание и все едно забравяне за самия себе си. Много условия трябва да се спазят, за да се състои Общуването. Но най-главното от всички тях — това е любовта, която без всякакви специални замисли създава това, което с никакви други способи и усилия е невъзможно да се постигне. Достигайте чрез любовта. (12.306)
(М.А.Й.). Колко голямо е значението дори на малкия кръг! Когато той е силен и хармоничен, лесно е да се защитаваш от тъмните нападения и е лесно да се устремяваш. Където двама или трима са се събрали в името на Владиката,Той е там посред тях и с това е силен кръгът. Неговата магнитна сила, притегляща висшите енергии, надвишава многократно силата на неговите участници, взети поотделно. В единението е скрита голяма сила. В единение могат да се творят чудеса. Трудно е да се противостои на тъмнината самостоятелно.Трябва да се разбере значението на кръга. Спасението на човечеството е в единението с доброто. (12.327)
(Гуру). Понятието единение обхваща в себе си единението между приелите Учението и единението между тях и Йерархията на Светлината, както и с Този, Който Води. Единението е насочено нагоре и надолу по линия на Йерархията и към близко стоящите. Много добри опити са били провалени от отсъствието на единение и много вече състояли се обединения — от съзнателните, злобни и упорити усилия на тъмните. Противостоящият на тъмнината винаги е представлявал и представлява цел на техните злоумишлени нападки. (12.328)
(Гуру). Когато устремът към Учителя на Светлината е достигнал такава степен на напрежение, че Неговият Лик може да бъде държан постоянно пред своя мислен взор, тогава действително е постигнато най-нужното. Дали е трудно или лесно, това зависи от предишните натрупвания. За някого е лесно, а за някого — почти недостижимо. Все пак по това може да се съди доколко е здрав устремът. Непрекъснатото постоянно предстояние представлява вече високо стъпало от стълбата на достиженията. (12.359)
Връзката на Отца и сина не може да бъде нарушена от нищо, тъй като тя е над всичко. Но осъзнаването на тази връзка зависи от много външни и вътрешни причини. Тя може да се колебае от ярко и близко усещане до затъмняването и почти пълната и привидна загуба. Но тази загуба е заблуда на Майя. В действителност връзката продължава да съществува. В тези моменти на привидна загуба на връзката тя трябва да се удържа въпреки очевидността и противно на затъмняващите я мисли. Владиката е неизменен, измененията стават в ученика, в състоянията на неговата астрална обвивка и мислите на текущия ден. Затова за Висшата Близост трябва да мисли извън всички обикновени дела и явления. Самото явление на Близостта е необикновено и не се вмества в обхвата на дребните дела или на тържествуващата суета на ежедневието. Явлението на Светлината е извън техните предели. Източникът на Светлина не зависи от това, което осветява, но за да бъде възприета трябва да има възприемчивост. Възприемчивост означава съответствие, съзвучие, съвместна настройка на съзнанието с това, към което е устремено. А съзнанието може да се настройва на всяка вълна: например на вълната на любовта и предаността, на вълната на устрема, на вълната на самоотверженото желание да се окаже помощ на Носещия непосилното земно бреме. Много вълни има за волево и съзнателно настройване арфата на духа. В какъвто ключ е настроена, в него става и възприемането на постъпващите в съзнанието мисли.Погрешно е да се мисли, че този процес става без съзнателното и волево участие в него на човека. Казано е, че не трябва да се чака вдъхновението, а трябва то да се взема. „Божието Царство се превзема със сила и прилагащият усилие ще му се възхищава“. (13.345)
(М.А.Й.). Възлюбилият някого или нещо повече от Владиката, не е достоен за Него. По този начин любовта към Повикалия, която е много по-горе от всичко, най-бързо и най-близко доближава до Него и поставя съзнанието в непосредствено съприкосновение с Него. „Непосредствено“ тук означава без всякакви посредници. Когато това бъде постигнато, постъпващите мисли, идващи от непресъхващия Извор на Живота, се изливат като широк поток в съзнанието на човека, научил се да обича. Но хорските чувства са кратки. Да обикнеш за цял живот, за цялото време, завинаги и да пренесеш тази любов през живота на Земята и в Световете, и да съхраниш тази любов ненакърнена, означава да намериш тясната пътека, водеща към Безпределността и да тръгнеш нагоре по звездния път, който е без край. (13.480)