В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)

(М.А.Й.). Ако искате да се приближите още повече, напълнете съзнанието си с яркото и неукротимо желание да прилагате Учението в живота всеки ден. Това ще бъде утвърждаване енергията на Светлината в себе си. Светлина,която не е получена отвън, а произлиза самостоятелно от вашата същност. Светлината свързва сърцата. Тази ваша само-произлизаща Светлина служи за обединение със Светлината на Великото Сърце. Чрез какво иначе ще се съединиш? Да не би чрез тъмнината ! И вашата Светлина тогава ще свети на хората. Те много се нуждаят от Светлина. Не от думи, не от подчинение, не от наставления,а именно от Светлината на горещото сърце. Без тази Светлината думите ще останат празна черупка. Да се свети може винаги и навсякъде. Понякога е по-добре без думи, тъй като излъчванията на сърцето по-лесно достигат. Там където думите са неприемливи и сърцето не е умряло, там може и да се помълчи и дори да се поговори за друго, но мислено осветявайки това съзнание с огньовете на своето сърце. Такъв мълчалив процес на даване ще донесе своя благодатен плод. (9.273)

За постигане на желаното е необходима пълна устременост и пълно отдаване на сърцето. Половинчатостта ще пречи. При половинчатост всички усилия ще се окажат безплодни. При любовта към Висшето не остава място за дребните житейски чувства. Малкото се заменя с голямото и великото.Формулата „Обичам Те, Господи, предан съм Ти, Владико“ е голям двигател. Но трябва устремът към Висшето да измести всичко низше. Иначе няма да се достигне. Било е казано, че „Само Образът на Владиката може да завърти всички центрове и да служи като щит“. И цялата тази устременост, цялото това желание,въпреки всичко, се оказва недостатъчно, за да се държи този Образ постоянно в сърцето. Защо? Трябва да си дадеш суров отчет защо това постоянство все още не е се утвърдило. Постоянното помнене се прекъсва от земните дела и от малките житейски грижи. Но нали вече е говорено за това, че трябва всичко да се прави съвместно, всичко заедно и заедно винаги. Значи усилията за обединяване на съзнанията трябва да се удвоят, да се утроят и да се доведат до такава степен на напрежение, че вече нищо разединяващо да не се намесва. Учим се от живота. Може би затова той ни дава толкова горчиви и трудни уроци, за да научи на непрекъснато единение и постоянно предстоене. „А нима не ни приближавате по този начин към светлата Обител?“ — това можем да запитаме тези, които ни притесняват. Доверието към Водещата Ръка ще помогне да се разбере, че именно допусканите от Ръководителя обстоятелства придвижват най-добре от всичко. Но е важно доверието. Трябва да се повярва в това, че се дава най-добрия път. Най-добър не значи най-лек и без страдания. Било е казано, че „Сред усилията и скърбите Моят Щит е над вас“. (9.349)