Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
— Предвид факта, че никой извън границите на Китай не знае за тях, наистина бяха. Мавзолеят на Мао се превърна в стрелбище. Това беше част от клопката, която ми поставиха, но тя не успя. След това Еко загуби.
— Кой? — попита Мари, държейки ръката му.
— Един приятел.
— Мавзолеят на Мао? — повтори Хавиланд. — Невероятно!
— Съвсем не — каза Борн. — Колко остроумно. Последното място в Китай, където жертвата ще очаква атака. Жертвата влиза вътре, смятайки, че върви по петите на убиеца, инстинктите му за самозащита почти дремят. И в този момент забелязва, че са очаквали него, че той самият е мишената. Много остроумно.
— Много опасно за преследвачите — каза Хавиланд. — За хората на Шенг. Една погрешна стъпка, и те са щели да загубят. Лудост!
— Нямаше възможност за погрешни стъпки. Щяха да убият тяхната мишена, ако аз не ги бях убил. Когато настъпи хаосът, останалите изчезнаха. С Еко.
— Да се върнем на Шенг, мистър Уеб, моля ви — очите на Хавиланд умоляваха. — Кажете ни какво видяхте.
— Той е чудовище — каза Джейсън тихо, без да откъсва очи от снимката. — Той идва от ада, Савонарола, който измъчва и убива мъже, жени и деца с усмивка на лицето. Проповедите му са като на пророк, който говори на деца, но под тази маска се крие ненормален маниак, който управлява, всявайки ужас. Хората му, тези, които са около него, са просто банда садисти, които са възприели много техники от своя учител. Той е Аушвиц, Дахау и Берген-Белсен, взети заедно. Господ да ни е на помощ, ако се наложи той да управлява тук.
— Ще го направи, мистър Уеб. — Ужасените очи на Хавиланд погледнаха Джейсън Борн. — Вие току-що описахте Шенг Чу Янг такъв, какъвто светът никога не го е виждал, а в този момент той е най-могъщият човек в Китай. Както Адолф Хитлер победоносно влезе в Райхстага, така и Шенг ще влезе в Централния комитет и изцяло ще го подчини на волята си. Това, което ни казахте, е много по-катастрофално от всичко, чуто досега. Китай срещу Китай. О, Боже мой!
— Той е звяр — прошепна дрезгаво Борн. — Той убива като хищник, но не за да се нахрани, а за да утоли глада си за убийства.
— Говорите общи приказки — настоя Макалистър. — Трябва да знаем повече, аз трябва да знам повече!
— Свика събрание. — Борн заговори мрачно, унесено, главата му се поклащаше, а очите му бяха приковани в снимката. — Наставали нощите на Великото острие, така каза той. Имало предател, каза. Събранието беше от пръв поглед дело на луд. Навсякъде имаше факли, самото място беше резерват за птици на около един час път от Пекин. Можете ли да повярвате? Да, и той наистина направи това, което ви казвам. Уби човек, провисен на въжета, като насече с меча си изтерзаното му тяло. След това отсече главата на жена, която се опита да се защити — отсече й главата! Пред всички. След това двама братя…
— Предател? — прошепна Макалистър. — Откри ли някого? Призна ли си някой? Имало ли е някакъв бунт вътре в организацията?
— Престанете! — извика Мари.
— Не, мисис Уеб! Той се е върнал там, не го ли виждате? Той е там!
— Страхувам се, че нашият досаден колега е прав, Мари — каза Мо Панов. — Той се опитва да открие истинската реалност за себе си. Всичко е окей. Може да ни спести много време.
— Глупости!
— …Нямаше предател, никой не каза нищо, само жената, която искаше да се защити. Той я уби и последвалото мълчание беше страшно. Предупреждаваше всички, че те, защитниците на истинския Китай, са навсякъде и са невидими… И след това уби Еко, но Еко знаеше, че трябва да умре. Искаше да умре бързо, защото знаеше, че в това състояние не може да живее повече. След като го бяха измъчвали, той изглеждаше ужасно. И все пак, ако ми беше дал време…
— Кой е Еко, Дейвид? — попита Панов. — Кажи ни, моля те.
— Алфа, Браво, Чарли, Делта, Еко… Фокстрот…
— „Медуза“ — каза психиатърът. — Това е „Медуза“, нали? Еко е бил в „Медуза“.
— Той беше в Париж, в Лувъра. Опита се да спаси живота ми, но аз спасих неговия. Той спаси живота ми години преди това. „Сънят е оръжие“ — казваше той. Тогава той ме накара да спя и сложи около мен постове. След това избягахме от джунглата.
— Сънят е оръжие… — произнесе тихо Мари и сълзи се застичаха по бузите й. Тя стисна силно ръката на съпруга си. — О, Господи!
— …Еко ме видя в гората. Използвахме старите сигнали, които владеехме добре. Той не ги беше забравил. Никой от нас не забравя.
— В птичия резерват ли се намираме, Дейвид? — попита Панов и хвана рамото на Макалистър, за да спре намесата му.
— Да — отвърна Джейсън. — И на двама ни е ясно. Той ще умре. Толкова е просто. Ще умре. Смърт. Трябва само да спечели още малко време, за да мога аз да успея. Може би ще го направя.