Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
— Ще направиш какво, Делта? — Панов подчерта името.
— Ще убия кучия син. Ще убия касапина. Той не заслужава да живее, няма право да живее! Той убива много лесно — с усмивка на лицето. Еко я видя. Аз я видях. Сега изведнъж събитията започнаха да се застъпват. Гърмежи в цялата гора, всички бягат напосоки и викат в паника. Аз мога да го направя сега! Касапинът стои неприкрит!… Той ме вижда. Той знае, че аз съм смъртният му враг! Аз съм твоята смърт, касапино! Последното лице, което ще видиш… Какво има? Нещо става! Той се крие зад тялото на войник! Не мога да го направя! Трябва да изчезвам от мястото…
— Не можеш или не искаш? — попита Панов. — Ти Джейсън Борн ли си или Дейвид Уеб? Кой си ти?
— Делта! — изкрещя пациентът, като стресна всички около масата. — Аз съм Делта! Аз съм Борн! Каин означава Делта и Карлос означава Каин! — Пациентът падна назад на стола си и главата му се надвеси над гърдите. Той мълчеше.
Никой не проговори.
След няколко минути — макар че никой от присъстващите не знаеше колко точно — мъжът, който не можеше да установи своята самоличност, надигна глава и отвори очи. Започваше да излиза от агонията, която бе преживял преди минути.
— Съжалявам — каза Дейвид Уеб. — Не знам какво ми стана.
— Без извинения, Дейвид — каза Панов. — Ти се върна в миналото. Разбираемо е.
— Да, върнах се. Неприятно, нали?
— Съвсем не — каза психиатърът. — Напълно естествено е.
— Аз трябва да се върна, Мо, това също се разбира, нали?
— Дейвид! — извика Мари и протегна ръка към него.
— Трябва — каза Джейсън Борн и нежно хвана китките й. — Съвсем просто е. Никой друг не може да го направи. Аз знам кодовете, знам начините… Еко даде живота си за моя, вярвайки, че ще го направя, че ще убия касапина. Тогава се провалих. Сега няма да се проваля.
— А какво ще стане с нас? — запита Мари с треперещ глас. — Това няма ли значение за теб?
— Ще се върна, обещавам ти — каза той, отстрани ръцете й и я погледна в очите. — Но аз трябва да се върна там, не разбираш ли?
— Заради тези хора? Тези лъжци!
— Не, не заради тях. Заради друг човек, който искаше да живее. Ти не го познаваш — но той беше наясно, че животът му не струва колкото моят живот. Аз трябваше да живея и да се върна при теб, той знаеше и това. Той постави нещата на везните и взе своето решение. Всички рано или късно ще трябва да вземем решение. — Борн се обърна към Макалистър. — Тук има ли някой, който да направи снимка на един труп?
— Чий труп? — попита заместник-секретарят.
— Моят — каза Джейсън Борн.
34.
Страшната снимка на тялото беше направена върху бялата маса за конференции от член на техническия персонал в секретната къща при неохотното присъствие на Морис Панов. Кървав бял чаршаф покриваше тялото на Уеб; чертите на окървавеното му лице се виждаха ясно, очите му бяха широко отворени.
— Проявете филма по най-бързия възможен начин и ми го дайте — каза Конклин.
— Двайсет минути — каза техникът и тръгна към вратата, през която в момента влизаше Макалистър.
— Какво става? — попита Дейвид и се изправи на масата. Разтреперана, Мари избърса лицето му с топла влажна кърпа.
— Хората от консулството са се обадили на медиите — отговори заместник-секретарят. Казали са, че ще излязат със съобщение след около час, когато всички факти бъдат изяснени. Дадох им сценария с правото за използват моето име. Ще сглобят всичко и преди да го обявят в медиите, ще го прочетат на нас.
— Нещо за състоянието на Лин? — попита човекът от ЦРУ.
— Все още е критично, но се държи. Докторът се обади.
— А пресата отвън? — попита Хавиланд. — Рано или късно трябва да ги пуснем да влязат. Колкото по-дълго ги оставим да чакат, толкова повече ще се усъмнят за някаква инсценировка. Не можем да си го позволим.
— Все още мястото е заградено с въже — каза Макалистър. — Ще разглася, че полицията претърсва околността за недетонирали бомби. Репортерите ще станат много търпеливи при тези обстоятелства. Съвпадението е, че сценарият, който дадох за пресата, също подчертава, че човекът, който атакува къщата, е очевидно експерт в областта на взривовете.
Джейсън Борн, най-големият пиротехник, който „Медуза“ някога беше обучила, погледна към Макалистър. Заместник-секретарят на Държавния департамент извърна поглед.
— Трябва да се махна оттук — каза Джейсън. — Трябва да се добера до Макао по най-бърз начин.
— Дейвид, за Бога! — Мари застана пред съпруга си; гласът й беше нисък и уверен.
— Много бих искал нещата да бяха по-различни — каза Уеб и стана от масата. — Много бих искал. Но те са такива. Трябва да заема позиция. Трябва да стигна до Шенг, преди историята да се появи в утрешните вестници. Преди тази снимка да се появи в потвърждение на съобщението, което ще изпратя по канали, неизвестни според него на никого. Той трябва да повярва, че аз съм убиецът му, този, когото той самият щеше да убие, а не човекът от „Медуза“, който стреля по него в онази долина. Той трябва да научи за мен, преди да му бъде дадена каквато и да било друга информация. Защото информацията, която аз ще му изпратя, е последното нещо, което той иска да чуе. Всичко останало ще изглежда незначително.