Сакатият бог
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Малазанска книга на мъртвите #10
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-249-5
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сакатият бог». Краткое содержание книги:
Ако идеше, пристъпваше по-близо до мен. Сойката е на дървото, пиленцето е в опасност. Но нищо не можеше да направи. Той тежеше два пъти колкото нея. Веднъж я хвърли през паянтовата стена на колибата. Това бе един вид грешка за тате, защото показа отвън това, което ставаше вътре, и хората видяха истината. Малкото ми семейство.
Някой съсед или минувач сигурно бе видял и беше решил, че това не му харесва. Ден по-късно тате го домъкнаха вкъщи пребит почти до смърт и ние, мама и двете й момчета — беше преди брат ми да избяга, — почнахме да се мъчим да го върнем към живота.
Глупаво, нали? Трябваше да довършим каквото бе започнал справедливият ни съсед.
Но не го направихме.
Помня последния ден на всичко това. Бях на седем, почти на осем. Джинанси Кроткия, който живееше горе по улицата и работеше като точилар на ножове, го бяха намерили удушен в уличката зад дюкяна му. Хората бяха разстроени. Джинанси беше стабилен човек, стар ветеран от Фаларийските войни, и макар да си имаше слабост към пиенето, не беше ужасен пияница. Изобщо. Удари повече ейл и налита да съблазни всяка жена, която му се мерне пред очите. С две думи, мила душа. Така казваше мама, а ръцете й пърхаха като криле.
Тъй че хората бяха разстроени. Беше пил предната нощ. Не бил в добра форма да се защити. Въжето, което го беше убило, бе оплетено от конски косъм — помня как хората говореха за това, все едно е важно, макар да не знаех тогава защо е важно. Но бяха намерили конски косъм в шията на Джин.
Стариците, които живееха в една къща на ъгъла, три, като че ли все поглеждаха към нас — бяхме отвън, слушахме как говорят всички, до един развълнувани. Мама беше станала бяла като оскубана птица. Тате седеше на пейката до вратата на колибата. Имаше обрив на дланите и бавно ги мажеше с шепа свинска мас. Имаше някакъв странен поглед в очите му, но за първи път не изказваше мнение по въпроса.
Конски косъм. Традиция сред външните, лагерите на дървосекачите извън града. „Как се бесят прелюбодейците, а?“ И стариците кимаха. „Но старият Джинанси, той пък никога…“ „Не го можеше, нали? Изгорял беше отдолу — бил на кораб, дето се подпалил, когато взеха пристана на Фалар. Нищо не можеше да направи.“
Пияният съблазнител, дето нищо не може да направи. Колко ли шибано жалко трябва да е било това? Да ти се скъса сърцето.
И винаги имаше добра дума за мама, когато ходеше при него да занесе единствения ни нож да го наточи. Че и едва ли й взимаше нещо. „С тоя нож мишка не можеш обръсна, ха! Ей, момче, мама давала ли ти е да обръснеш мишка? Хубаво упражнение, като ти се мерне някоя под носа! Малко са ти годинките още обаче.“
„Ревнивец ще е, значи“ — каза някой в тълпата. „Не, кажи го ревнив глупак. С дървен мозък.“ И няколко души се засмяха, но смехът не беше приятен. Хората се досещаха за нещо. Знаеха нещо. Стигаха до нещо.
Като птица в трънлив храст, мама се шмугна вътре без звук. Последвах я, като си мислех за горкия Джинанси и кой ще точи ножа на мама сега. Но тогава тате стана и влезе на стъпка пред мен. Стопената мас капеше от ръцете му.
Не помня какво точно видях. Само едно блясване всъщност. Горе към лицето на тате, точно под грамадната му брадата челюст. А той издаде хриплив звук и коленете му се огънаха, сякаш се канеше да седне — точно върху мен. Скочих назад, спънах се в прага и паднах в прахта до пейката.
От тате излизаха някакви звуци, все едно храчеше, но не от устата му. От шията. А когато падна на колене и се изви към входа, сякаш искаше да излезе навън, предницата на ризата му бе мокра и светлочервена. Погледнах в очите на баща си. И за първи и единствен път в живота си с него всъщност видях там нещо живо. Трепване, проблясък, който си отиде завинаги, щом се смъкна на прага.
Зад него мама държеше малкия нож в дясната си ръка.
— Хайде дръж го, момче. Остър е достатъчно да обръснеш мишка — магия на Подпалвачите на мостове, каквато мога да направя с читаво желязо. Дай ни още една усмивчица, миличък Еладе, нищо друго не искам в отплата, скъпи.
— Е, новобранец, можеш ли изобщо да стоиш мирно? Гледам те как все се въртиш като шугав. Я кажи, твоят старец да не е бил дворцов клоун или шут?
Не, старши сержант, тате беше дървосекач.