Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Той поздрави почтително Соумс и с подчертана предпазливост завъртя ключа на единствената врата.
„Ако някой клиент ме повика у дома си, казваше обикновено Полтид, той взима такива предпазни мерки, каквито желае. Ако дойде у нас, ние му даваме доказателство, че оттук нищо не излиза. С пълна увереност мога да кажа, че ако не друго, то поне тайната е напълно осигурена…“
— А сега, с какво мога да ви услужа?
Гърлото на Соумс се бе свило и той просто не можеше да заговори. Безусловно необходимо беше да скрие от този човек, че въпросът го интересува не само професионално; и лицето му придоби машинално своята високомерна насмешлива гримаса.
— Дойдох при вас толкова рано, защото нямаше час за губене! — Ако загубя един час, може и да измени решението си. — Разполагате ли с някоя действително доверена жена?
Мистър Полтид отвори едно чекмедже, извади някакъв бележник, прегледа го и пак го заключи в чекмеджето.
— Да — каза той. — Тъкмо каквато ни трябва.
Соумс седеше с кръстосани нозе; издаваше го само едно леко изчервяване, което би могло да мине и за естествен цвят на лицето.
— Незабавно — отвърна Полтид; — за развод, предполагам? — И извика в телефонната слушалка: — Там ли е мисис Бланч? Трябва да поговоря с нея след десет минути.
— Ще приемате сам всичките й донесения — продължи Соумс — ще ги изпращате лично до мене, с бележка „строго лично“, запечатани и препоръчително. Моят клиент иска абсолютна тайна.
Мистър Полтид се усмихна, сякаш искаше да каже: „Учите баба си, драги сър“, погледът му се плъзна по лицето на Соумс през един съвсем професионален миг.
— Може да бъде напълно спокоен — каза той. — Пушите ли?
— Не — отвърна Соумс. — Разберете ме правилно: цялата работа може да се окаже безосновна. И ако се разчуят имената или се разбере проследяването, биха настъпили твърде тежки последици.
Мистър Полтид кимна:
— Ще я прехвърля в шифрования отдел. Там никога не се споменават имена; работим само с номера.
Той отключи друго чекмедже, извади два листа хартия, написа нещо и подаде единия на Соумс.
— Запазете го, сър; това е вашият ключ за шифъра. Аз задържам копието. Делото ще наречем 7. X. Наблюдаваното лице ще бъде 17; наблюдателят — 19; къщата — 25; вие… искам да кажа, фирмата ви… 31; моята фирма — 32; самият аз — 2. В случай, че трябва да споменете писмено клиента си, дадох му числото 43; заподозряното лице ще бъде 47; втората личност — 51. Някакви особени указания или нареждания?
— Не — отвърна Соумс. — Тоест… пълна дискретност.
Мистър Полтид отново кимна.
— По разхода?
Соумс вдигна рамене.
— Колкото е необходимо — заяви кратко той и стана. — Но дръжте работата изцяло във ваши ръце.
— Изцяло — повтори мистър Полтид, като се озова изведнъж между Соумс и вратата. — Наскоро ще мина към вас по другото дело. Довиждане.
Очите му се плъзнаха отново съвсем непрофесионално по Соумс, преди да му отключи вратата.
— Довиждане — каза Соумс, без да погледне ни наляво, ни надясно.
Когато излезе на улицата, сърдито и тихо изруга. Паяжина, а за да я разкъса, трябваше да си послужи с нова паяжина, с тоя гаден, таен сноб, така противен за човек, който счита частния си живот за най-свещено свое притежание. Но жребият беше хвърлен, връщане не можеше да има. И той продължи сам към Поултри, където заключи и зелената кожена кутийка, и шифъра, предназначен да му представи кристално ясно семейната разруха.
Странно, че човек прекарал, живота си в изнасяне на показ на разни частни собственически раздори и семейни разногласия, така много се страхуваше да изложи своите дела; а може би и не беше странно, защото кой друг познаваше по-добре от него безчувствената процедура на съдебната практика?
Той работи без отдих целия ден. Уинифред трябваше да дойде в четири часа; трябваше да я заведе в Темпъл, за да се посъветват с Дриймър, К. А. Докато я чакаше, препрочете писмото, което я бе накарал да напише на Дарти още през деня, когато бе заминал, за да го помоли.
„Драги Монтегю, получих писмото, с което ми съобщавате, че ме напускате завинаги и заминавате за Буенос Айрес. Това беше, естествено, голям удар за мене. Бързам да ви пиша, че аз съм готова да забравя миналото, ако пожелаете да се завърнете веднага. Моля ви да го сторите. Много съм покрусена, та не мога да добавя нищо повече. Изпращам писмото препоръчано на адреса, който сте оставили във вашия клуб. Моля да ми отговорите с каблограма.