Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
По лицето на Джолиън се изписа шеговито отчаяние.
— Къде е този толкова желан салон? В някой великолепен квартал навярно?
— Точно зад Корк Стрийт.
„Ах! — помисли Джолиън. — Знаех си, че е някъде наблизо! Да видим сега аз какво ще искам от нея!“
— Добре, ще помисля по това, само че не веднага. А ти помниш ли Айрин? Искам да отидем заедно при нея. Соумс е започнал да я безпокои. Тя ще бъде в по-голяма безопасност, ако можем да й дадем някъде подслон.
Думата „подслон“, изречена случайно, беше всъщност най-подходяща да пробуди интерес у Джун!
— Айрин ли? Не съм я виждала от… Разбира се! С радост ще й помогна!
Сега беше ред на Джолиън да стисне ръката й, дълбоко възхитен от своето храбро и великодушно дете.
— Айрин е горда — каза той, като погледна косо Джун, съмнявайки се в нейната тактичност. — Мъчно би приела чужда помощ. Трябва да действаме внимателно. Пристигнахме. Аз й телеграфирах да ни чака. Да предадем картичките си.
— Не мога да понасям Соумс — каза Джун, докато слизаше; — той презира всеки, който не е преуспял.
Айрин беше в така наречения „дамски салон“ в хотел Пиемонт.
С безупречна нравствена сила Джун тръгна право към своята бивша приятелка, целуна я по бузата и двете седнаха веднага една до друга на дивана, дето никой не бе седял от откриването на хотела до днес. Джолиън забеляза, че Айрин е дълбоко трогната от това непринудено опрощение.
— Значи, Соумс пак ви безпокои? — запита той.
— Снощи дойде повторно; настоява да се върна.
— Няма да се върнеш, разбира се? — извика Джун.
Айрин се усмихна леко и поклати глава.
— И неговото положение е ужасно — промълви тя.
— Той си е виновен; трябваше да се разведе с теб още навремето.
Джолиън си припомни как в ония дни Джун пламенно се надяваше, че името на нейния мъртъв и неверен годеник не ще бъде опетнено от бракоразводно дело.
— Да чуем какво смята да прави Айрин — каза той.
Устните на Айрин потрепераха, но тя заговори все пак спокойно:
— Ще трябва да му дам нов повод да се отърве от мене.
— Ужасно! — извика Джун.
— И дума не може да става — възрази съвсем спокойно Джолиън; — sons amour160.
Стори му се, че Айрин ще се разплаче; но тя стана бързо, полуобърна се с гръб към тях и се постара да се овладее.
Изведнъж Джун каза:
— Е добре, аз ще отида при Соумс и ще му заявя, че трябва да те остави на мира. Какво иска на тази възраст?
— Дете. В това няма нищо неестествено.
— Дете! — извика презрително Джун. — Разбира се! За да му остави парите си. Щом толкова му трябва дете, да си намери някоя жена и да му го роди; в такъв случай ти ще имате повод да се разведеш, а той ще се ожени за другата.
Джолиън съзна изведнъж, че бе сбъркал, като доведе Джун — с буйното си пристрастие тя неволно подпомагаше Соумс.
— За Айрин ще бъде най-добре да се прибере на спокойствие при нас в Робин Хил и да чака развитието на нещата.
— Разбира се — съгласи се Джун; — само че…
Айрин погледна Джолиън право в лицето… И нито веднъж при всичките си по-нататъшни опити той не успя да си обясни тоя поглед.
— О, не! Ще създам само неприятности на всички ви. Ще замина зад граница.
По гласа й разбра, че решението й е безвъзвратно. А в съзнанието му прелетя неуместната мисъл: „Ще отида да я видя там.“ И каза:
— Не смятате ли, че в чужбина ще бъдете по-безпомощна, ако му хрумне да ви последва?
— Не зная. Мога все пак да опитам.
Джун скочи и започна да се разхожда из стаята.
— Всичко това е ужасно! — извика тя. — Защо хората трябва да се мъчат и да страдат години наред заради някакъв отвратителен, лицемерен закон?
Една дама влезе в салона и тя млъкна. Джолиън се приближи към Айрин.
— Имате ли нужда от пари?
— Не.
— Искате ли да дам под наем жилището ви?
— Да, Джолиън, ако обичате.
— Кога ще заминете?
— Утре.
— Междувременно няма да се върнете в къщи, нали? — Изрече това с тревога, от която сам се изненада.
— Не, взела съм всичко, което ми трябва.
— Ще ми съобщите ли адреса си?
Тя му протегна ръка.
— Чувствам ви като скала.
— Която се издига върху пясък — отвърна Джолиън, докато стискаше ръката й; — но винаги ще се радвам, ако мога да сторя нещо за вас. Помнете това. Ако промените решението си… Да вървим, Джун. Сбогувай се.
Джун се върна от прозореца и обви шията на Айрин.
— Не мисли за него — прошепна тя; — радвай се на живота и бог да те благослови!
160
Без любов (фр.).