Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
— И преди съм ти казвала, Арлен Бейлс, няма да ми казваш какво да правя.
Арлен несъмнено беше забелязал настроението ѝ, ала нямаше притеснен вид. Кимна.
— Така е. И не съм ти казвал какво да правиш. Казах само каквото имах да казвам. Ако искаш да ме пренебрегваш, твоя работа. Дори не е проблемът това, че го скри от мен. Не мога да стоя под слънцето и да твърдя, че и аз не съм крил нищо. Хората имат право на лични неща.
— Тогава какво? — попита Рена.
Арлен въздъхна.
— Не ме ли разбра? Как да се оженя за някоя, която ме мисли за глупак, Рен?
С тези му думи гневът ѝ отмина толкова бързо, колкото и бе дошъл, заменен от вина, толкова силна, че не мислеше, че може да я понесе. Избиха ѝ сълзи и лицето на Арлен се разми пред очите ѝ. Краката ѝ се подкосиха и тя падна на колене.
Арлен бе до нея само след миг, подхвана я и тя се облегна на него, а бялата му риза прогизна от сълзите ѝ. Държеше я здраво и я галеше по четината.
— Хайде, хайде, Рен. Не е толкова лошо. — Сложи ръка на бузата ѝ и надигна лицето ѝ, за да я погледне в очите. — Създателя ми е свидетел, и аз не съм идеален.
— Исках само да не изоставам — каза Рена. — Знам, че имаш много път да изминеш, и ти обещах да вървим заедно. Не мога да го направя, ако те вземе Ядрото, а аз остана тук.
Арлен се отдръпна от нея, колкото да види тя усмивката му.
— Твоят повик ме спаси да не остана там завинаги, Рени. Не се подценявай толкова.
— Не стига — каза Рена. — Натам си тръгнал, знам те. Не ти казвам да не ходиш, но не ща да те пусна там сам.
Арлен я изгледа с неразгадаемо изражение — от едното му око се търкулна сълза.
— Ще го направиш ли за мен, Рен? Ще отидеш в самото Ядро?
Рена кимна.
— Където и да е, Арлен Бейлс, само да е с теб.
Той се разрида и ненадейно се оказа в нейните прегръдки, тъй както тя бе в неговите допреди миг.
— Не мога да те моля за това, Рен. Не мога никого да моля за това. Няма връщане оттам.
Тя обхвана с длани лицето му.
— Не моли тогава. Ама не ми казвай и какво да правя.
Тогава тя го целуна и за миг той се вцепени. Сякаш щеше да се отдръпне, но след това се приведе към нея и отвърна.
— Обичам те, Арлен Бейлс.
— Обичам те, Рена Бейлс.
Когато се върнаха в града, Гробището гъмжеше.
Повече от десет жонгльори се суетяха край звуковата фуния и настройваха инструментите си, а красианският офицер обучаваше неколцина младежи — сурова дървесина, както ги наричаха дърварите. Генерал Гаред, със сигурност най-огромният човек, когото Рена беше виждала, крачеше през площада с Касапите от двете си страни и раздаваше заповеди на висок глас. Събра се патрул от дървари, които чакаха пастир Хейс да ги благослови, преди да се упътят към нощта.
Арлен закрачи натам, а свещеникът ги зърна и се оплете в думите си. Бързо си възстанови самообладанието и продължи, но не и преди към тях да се завъртят любопитни погледи. Зажужаха тихи гласове, както се случваше винаги, когато Арлен бе наблизо.
Гаред понечи да ги приближи, но Арлен го спря с длан и изчака смълчан молитвата да приключи и пастирът да нарисува няколко защити във въздуха над воините. Дърварите вече бяха свободни да поемат по задачите си, но останаха на място, докато Хейс се обръщаше към Арлен.
— Господин Бейлс, госпожице Танър — рече той и се поклони. В гласа му личеше напрежение — не бяха говорили очи в очи, откакто тя и Арлен си бяха тръгнали от вечерята на графа, и оттогава се отбягваха. — Какво мога да сторя за вас?
— Съжалявам, че ви тревожа, пастире — каза Арлен. — Имам нужда от… услуга.
Мъжът вдигна вежда и бързо погледна за миг към тълпата, чиито първи редици предаваха разговора им назад. Целият площад се разбъбри.
Пастирът не отвърна и Рена се побоя, че предишния път са го обидили твърде много. Но накрая кимна.
— Разбира се. Нека се оттеглим в покоите ми в Свещения дом…
Арлен поклати глава.
— Олтара. — Рена го хвана за ръка и Хейс не пропусна жеста. — Казахте, че ще ни ожените. Искам да го направите. Довечера. Сега.
Звукът от тълпата премина в какофония, развълнуваният шепот — в объркани викове и радостни възгласи. Други пък шъткаха, за да чуят по-добре.
— Сигурни ли сте? — попита пастирът. — Бракосъчетанието се извършва под слънцето, а не нощем и надве-натри.
Арлен кимна.
— От петнайсет години сме си обещани, пасторе. Време е.