![Вещиците: Лашър [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/1/4/veshchicite-lashr-bg-download.jpg)
Электронная книга - «Вещиците: Лашър [bg]». Краткое содержание книги:
Сервитьорката сложи пред него малка чашка еспресо. Юри докосна порцелана. Беше твърде горещ.
— „Ние наблюдаваме и сме винаги тук.“ — каза Столов. — Това е нашето мото. Понякога обаче пред очите ни се случват невероятни неща, мрачни и необясними форми на зла енергия или на нещо друго — тези неща се опитват да унищожат всички свидетели и ние страдаме от последствията от дългата си бдителност, от своето разбиране, така да се каже. Вероятно, ако бяхме по-подготвени за раждането на това същество, тогава… Не съм сигурен дали някой е знаел, че това е възможно. А сега… е твърде късно. Лашър ще се опита да убие Аарън. Ще се опита да убие и теб. Ще се опита да убие и мен, щом разбере, че съм замесен в разследването. Ето защо нещо се промени в Таламаска. Ето защо нещо не е наред, както ти казваш. Старшите просто са заключили вратите. Старшите ще помогнат на семейството, доколкото могат, но няма да позволят членовете им да попаднат в опасност, няма да останат със скръстени ръце, докато това същество се опитва да рови из архивите ни и да унищожава безценни записи. Както казах… подобни неща са се случвали и преди. Ние си имаме процедура за тези случаи.
— И все пак твърдиш, че не става въпрос за извънредна ситуация?
— Не, това е просто друга процедура. Засилване на сигурността, защитаване на доказателствата; изискване на сляпо подчинение от онези, които са в опасност. Затова ти и Аарън трябва веднага да се върнете в метрополията.
— Аарън отказа ли?
— Твърдо. Няма да напусне семейството. Съжалява, че се е подчинил на заповедите по Коледа.
— И каква е официалната цел на ордена? Просто да се защити?
— Да осъществи крайната защитна мярка.
— Не разбирам.
— Да, знам, че не разбираш. Крайната защитна мярка е унищожението на заплахата. Но това ти трябва да оставиш на нас — на мен и моите разследващи. Защото ние знаем как да го направим, как да проследим това същество, как да го открием, как да го заловим и как да му попречим да постигне целта си.
— И искаш да повярвам, че нашият орден, нашата обична Таламаска, е правила нещо подобно и в миналото?
— Абсолютно. Ние не можем да останем пасивни, когато на карта е заложено собственото ни съществуване. Просто минаваме към друга процедура и в нея ти и Аарън нямате място.
— Нещо обаче не ми се връзва.
— Какво? Мисля, че ти обясних всичко.
— Говориш, че семейството и орденът са в опасност. А каква е опасността за останалите? Каква е моралната цел на това същество? Какво ще стане, ако успее да се размножи?
— Не, това няма да се случи. Немислимо е. Ти не съзнаваш какво говориш.
— Нима? — рече Юри. — Все пак говорих с хора, които са го виждали. Ако това същество попадне на подходяща партньорка, то ще се размножи с невероятна бързина — както се размножават насекомите или влечугите. Ще се размножи много по-бързо от другите бозайници и скоро ще властва над тях, ще надделее, ще ги изличи от лицето на земята.
— Ти си доста умен. Знаеш твърде много за това създание. Не е добре, че си прочел досието и си ходил в Донелайт. Но не се страхувай, Лашър няма да успее. Пък и никой не знае каква е продължителността на живота му. Кой знае дали дните му не са преброени, дори и да се размножи.
Столов взе ножа и вилицата и отряза малко парченце от кифлата в чинията пред него. Сдъвка го мълчаливо, докато Юри го гледаше. После остави приборите и се вгледа в събеседника си.
— Накарай Аарън да се върне с теб. Накарай го да напусне това семейство и да се дистанцира от техните проблеми.
— Това не ми звучи добре — каза Юри. — Тук са намесени много неща. А и ти не говориш за общата картина. Това не е стилът на Таламаска, какъвто го познавам. Това същество било много опасно… Не, не ми звучи никак типично за моя орден, за моите братя. Изобщо.
— Какво, за бога, искаш да кажеш?
— Ти си много търпелив с мен и аз оценявам това. Но нашият орден наистина не би постъпил така. Старшите знаят как да оправят нещата, без да събуждат такова подозрение и тревога. Има нещо брутално в начина, по който се действа сега. Те можеха много лесно да ме задържат в Лондон и да предотвратят бунта на Аарън, но ето че всичко се върши така тромаво, прибързано, грубо. Не знам. За мен това не е почеркът на Таламаска.
— Юри, орденът очаква от теб пълно подчинение. Има право на това. — За първи път Столов показа някакъв гняв. Хвърли грубо салфетката си на масата, до вилицата. Мръсна салфетка на масата. Салфетка, изцапана със захар и покапана с кафе. Юри се вгледа в нея.