![Вещиците: Лашър [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/1/4/veshchicite-lashr-bg-download.jpg)
Электронная книга - «Вещиците: Лашър [bg]». Краткое содержание книги:
— Юри — продължи Столов. — Жените са умрели през последните четирийсет и осем часа. Доктор Ларкин вероятно също е мъртъв. Роуан Мейфеър ще умре много скоро. Старшите не очакват от теб да им създаваш неприятности точно в този момент. Не очакват да увеличиш бремето им, както не очакваха и от Аарън да прояви подобна нелоялност.
— Нелоялност ли?
— Нали ти казах. Ние няма да изоставим семейството. Но той е вече старец. Сам с нищо не може да попречи на Лашър и никога не е могъл!
Юри се облегна на стола. Взираше се в салфетката. Мъжът я взе, избърса устата си отново и я сложи пак на масата. Юри не откъсваше очи от нея.
— Искам да се свържа със Старшите — настоя той. — Искам да разбера всичко това от тях.
— Разбира се. Вземи Аарън с теб днес, заведи го в Ню Йорк. Изморен си. Първо си почини, ако искаш, но ни съобщи къде си. После иди там. Когато стигнете в Ню Йорк, се свържи със Старшите. Там ще имаш време. Можеш да обсъдиш всичко с Аарън, а после трябва да се върнете в Лондон. Трябва да се приберете у дома.
Юри се изправи, като остави салфетката си на стола.
— Ще дойдеш ли да се видиш с Аарън?
— Да. Всъщност може би е добре, че си тук. Може би е за добро, защото не мисля, че аз щях да го убедя да се оттегли. Да вървим. Време е да си поговоря с него.
— Нима не си говорил с него досега?
— Бях доста зает, а Аарън изобщо не сътрудничи напоследък.
Чакаше ги разкошна американска лимузина с тапицерия от сиво кадифе. Стъклата бяха така затъмнени, че над света отвън внезапно сякаш се спусна мрак. Юри седеше неподвижно и мислеше за нещо, случило се преди години.
Спомни си дългия влак, в който пътуваше с майка си за Сърбия. Тя му беше дала нещо. Един пикел, въпреки че тогава той не знаеше какво представлява — дълъг, кръгъл инструмент с остър връх от метал и дървена дръжка, по която боята вече се лющеше.
— Ето, вземи това — каза му тя. — Използвай го, ако се наложи. Удряй право… между ребрата.
Колко яростна изглеждаше тогава, а той бе така изплашен.
— Но кой иска да ни нарани? — попита я. Вече не знаеше какво бе станало с онзи пикел. Вероятно го беше забравил във влака.
Той не оправда очакванията й. Беше провалил и нея, и себе си. Едва сега осъзна — докато тази разкошна кола летеше по магистралата — че няма никакво оръжие, няма пикел, нито дори нож. Не носеше даже швейцарското си ножче — беше го оставил у дома, защото не можеше да се качи с него в самолета.
— Ще се почувстваш по-добре, щом се свържеш със Старшите и бъдеш поканен официално да се върнеш у дома.
Юри погледна Столов, който седеше до него, облечен изцяло в черно, като свещеник. Изпъкваха само бялата якичка и големите му бледи ръце, положени върху коленете.
Юри се усмихна и отвърна:
— Така е. Да изпратя факс до Амстердам. Тоя номер е добре измислен, за да внуши доверие.
— Юри, моля те, имаме нужда от теб — каза Столов, изглеждаше искрено разстроен.
— Сигурен съм, че имате. Колко ни остава до Аарън?
— Само пет минути. Този град е по-малък. Само пет минути и ще бъдем там.
Юри взе черния говорител от тапицираната с кадифе преграда на колата и каза:
— Шофьор?
— Да, сър.
— Искам да спрете някъде, където продават оръжия, пистолети. Знаете ли такова място?
— Да, господине. Саут Рампарт стрийт.
— Чудесно.
— Защо ти е оръжие? — попита Столов, смръщил светлите си рошави вежди. Лицето му бе почти тъжно.
— Заради циганската ми кръв — отвърна Юри. — Не се тревожи.
Човекът в магазина на Саут Рампарт стрийт имаше цял арсенал във витрината и на стената зад него.
— Ще ви трябва шофьорска книжка от Луизиана — рече той.
Столов само гледаше. Юри беше вбесен, че не може да се отърве от него, чувстваше се като арестуван.
— Случаят е спешен — настоя той. — Трябва ми пистолет с дълга цев, ето този. Магнум. И кутия с патрони. — Извади пари от джоба си. Десет стодоларови банкноти, после още десет. Изброи ги бавно и каза: — Не се тревожете, не съм престъпник. Но имам нужда от пистолет.
Зареди го още там, в малкия сенчест магазин, пред очите на Столов. А останалите патрони разпредели поравно в джобовете си.
Щом излязоха на слънце, Столов каза:
— Да не си мислиш, че е проста работа да застреляш това същество?