![Вещиците: Лашър [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/1/4/veshchicite-lashr-bg-download.jpg)
Электронная книга - «Вещиците: Лашър [bg]». Краткое содержание книги:
То видя това и просълзените му очи се разшириха още повече. Приличаха много на очите на Лашър! Лицето й имаше съвършена овална форма с красива ангелска уста.
Роуан издаде някакъв приглушен звук и в следващия миг изправи гръб, а лявата й ръка се вкопчи в косата на момичето. Отдръпна се от гърдите му и от устата й излетя ужасен писък:
— Майкъл, Майкъл, Майкъл!
Свлече се към таблата на леглото, сви колене и се взря в момичето, като го сочеше с пръст.
То скочи и запуши ушите си с ръце.
— Майкъл!
Високото момиче заплака, лицето му се сгърчи от мъка като на бебе, големите му зелени очи се присвиха.
— Недей, мамо, недей. — Дългите й пръсти запушиха устата на Роуан, която обаче пак извика:
— Майкъл, убий го! Убий го. Спри го, Майкъл.
Момичето политна към стената.
— Мамо, мамо, недей…
— Убий го! — ревеше Роуан.
— Не мога — изкрещя Майкъл. — Не мога да го убия. Господи, помогни ми!
— Тогава аз ще го убия — изпищя Роуан, посегна встрани и сграбчи пистолета от нощната масичка. Хвана го с двете си треперещи ръце, присви очи и натисна спусъка. Изстреля три куршума право в лицето на момичето. Замириса на изгорял барут.
Лицето на момичето заприлича на счупена порцеланова маска, от която се лееше кръв. Дългото й слабо тяло се присви и падна тежко и безшумно на пода, косата й се пръсна като ветрило върху килима.
Роуан свали пистолета и заплака. Плачеше за момичето. Вдигна ръка към устата си, за да задуши риданията си, смъкна се от леглото и с олюляване посегна да се хване за едната му колона.
— Затвори вратата — каза тя с груб, задавен глас. Изглеждаше, сякаш всеки миг ще припадне.
После пристъпи с мъка напред, цялата разтреперана от усилието, коленичи до момичето и занарежда през сълзи:
— О, Емалет, детето ми, малката ми Емалет.
Момичето лежеше мъртво с разперени ръце, отворена риза и окървавено лице. Косата й, тънка и красива като на Лашър, бе цялата в кръв. Дългите слаби ръце бяха протегнати встрани като деликатни клони на дърво насред зима.
— Детето ми, горкичкото ми детенце — плачеше Роуан.
После се наведе и отново засука от гърдите на момичето.
В стаята беше съвсем тихо, чуваше се само звукът от устните й. Роуан изцеди лявата гърда и се премести на другата, сучеше яростно и жадно.
Майкъл гледаше всичко това онемял.
Най-сетне тя се отдръпна от момичето, обърса уста и издаде нисък стон, разкъсващо ридание.
Майкъл коленичи до нея. Тя се взираше в мъртвото момиче. После затвори очи, като че искаше да проясни зрението си. На едната гърда на момичето бе останала капчица мляко и Роуан протегна ръка, обърса я с пръст и я облиза.
В очите й още имаше сълзи, когато погледна към Майкъл така, сякаш искаше да му каже, че знае всичко. Тя знаеше какво се е случило. Тя беше Роуан. Излекувана.
Внезапно сълзите й рукнаха още по-силно и тя хвана ръцете му като че да го успокои, макар че и нейните бяха съвсем студени и трепереха.
— Не се тревожи повече, Майкъл — рече Роуан. — Не се тревожи. Аз ще я погреба под дървото. Никой няма да разбере. Ще я погреба. Ще я сложа при него. Ти вече направи достатъчно, аз ще се погрижа за дъщеря си.
Облегна се назад и заплака тихо и задавено. Затвори очи и главата й се отпусна настрани. Продължаваше да гали ръцете на Майкъл и да повтаря:
— Не се тревожи. Боже, детето ми, милото ми детенце, Емалет. Сама ще я положа в земята. Сама.
22 ч.
5 август 1992 г.