Код "Заплаха" [bg]

Докато Кларк и Биъри се готвеха да закарат Коваленко в апартамента му във Вашингтон, Гери Хендли излезе от кабинета на Гавин.

— Джон, Чавес се обади от Пекин и иска да говори с теб.

Кларк пое спътниковия телефон от Хендли.

— Здрасти, Динг.

— Добре ли си, Джон?

— Да. Но тук е пълен кошмар. Чу ли за Гренджър?

— Да. Мамка му.

— Да. Той каза ли ти за автоколоната с председателя Су за четвъртък сутринта?

— Да. Каза, че Мери Пат Фоли е научила това директно от разузнаването си в китайското правителство. Май някой не е доволен от това, което става в Южнокитайско море.

— Как мислиш, има ли шанс да се справиш? — запита Кларк.

Чавес се поколеба, преди да отговори:

— Възможно е. Мисля, че трябва да опитаме, защото тук, в Китай, няма много американски оператори.

— Значи ще действате?

Чавес отговори:

— Има един проблем.

— Какъв?

— След тази операция трябва да се махаме. Което е добре. Но двамата с теб сме били достатъчно време в държави с диктатори, за да знаем, че вината за нашите действия ще падне върху някоя група бедни кучи синове, дисиденти или изобщо граждани. И не само хлапетата тук с нас. Убием ли Су, Народната освободителна армия ще намери някой за изкупителна жертва и този някой ще пострада много.

— Ще екзекутират всеки със средства и мотиви. В Китай има стотици дисидентски групи. Армията ще ги избие за назидание, за да не може страната никога вече да се бунтува.

— Адски прав си. И това не ми харесва — каза Чавес.

Кларк стоеше в коридора с телефон до ухото си и мислеше над проблема.

— Ще трябва да оставиш доказателства, че това не е работа на местни дисиденти.

Динг отговори веднага:

— Мислих и по този въпрос, но ще насочим следата към САЩ, а това не трябва да става. Хубаво ще е светът да се пита дали това не е изява на доктрината на Райън, но ако оставим някакви следи, китайците ще ги използват като доказателство, че Щатите са…

Кларк го прекъсна:

— А какво ще кажеш да оставим доказателство, че го е сторил някой друг? Някой, който няма нищо против да поеме вината?

— За какво говориш?

Джон погледна двамата китайски убийци.

— Е, какво ще кажеш за двама мъртви китайци от специалните сили, които ще оставим на мястото на нападението, сякаш са били част от групата нападатели.

След малко Чавес отговори:

— Добре, mano. Така ще убием два заека с един камък. Знаеш ли случайно откъде мога да намеря доброволци за тази задача?

— Доброволци няма. Но имам двама призовани на задължителна военна служба.

Динг каза:

— И така става.

— Ще дойда след не повече от тридесет часа с двамата задници от „Божествена сабя” — каза Кларк.

— Ти? Ще идваш в Пекин? И как?

— Имам приятели по сенчести места.

— Руснаци? Ще накараш някои руски приятелчета да те вкарат?

— Много добре ме познаваш, Доминго.