Код "Заплаха" [bg]

Адам имаше готовност да отговори на мандарин. Превключи на английски, но с престорен силен акцент.

— Зает съм.

— Чисто ли е?

— Ние сме в „Хендли”.

Настъпи лека пауза.

— Разбира се, че сте в „Хендли”. Противникът преодолян ли е?

Адам разбра. Онзи знаеше какво трябва да се случи.

— Да. Няма проблеми.

— Добре. Преди да изтриеш данните, ми казаха да кача всички криптирани файлове от компютъра на Гавин Биъри и да ги пратя на Центъра.

Яо не излезе от ролята си.

— Разбрано.

След нова кратка пауза се чу:

— Аз съм отпред. Ще вляза през предната врата. Предупреди хората си.

„Мамка му” — помисли си Адам и каза:

— Да.

Бързо прекъсна връзката и се обърна към Райън.

— Очевидно там, на паркинга, има някакъв руснак. Ще влезе през предната врата.

Кларк ги слушаше по своя телефон. Преди Джак да успее да предаде съобщението, Джон отвърна:

— Ясно. Ще се погрижим. Край.

Минута по-късно Кларк все още стоеше на втория етаж пред двамата пленници, когато Тони Уилс дойде от стълбището, опрял пистолета си в главата на един брадат бял мъж с костюм и вратовръзка. Ръцете на мъжа бяха завързани зад гърба му, а шлиферът му висеше надолу до лактите.

Джон се увери, че Биъри е насочил пистолета към пода пред двамата китайски пленници и пръстът му е опрян на скобата около спусъка, и тръгна по коридора, за да види кой е новият и какво общо има с всичко това.

Стигна на пет-шест метра от брадатия мъж, чиито очи се разшириха от шок.

— Ти?

Кларк спря и се загледа в мъжа.

След няколко секунди разпозна Валентин Коваленко.

— Ти?

Руснакът опита да се отдръпне от Кларк, но така само натисна по-силно главата си в пистолета на Уилс.

Кларк имаше чувството, че Валентин ще припадне. Нареди на Тони да го закара в близката зала за срещи и след това да иде при Биъри, за да охранява пленниците.

Когато Кларк остана сам с Коваленко в залата, го събори грубо на един стол и седна пред него. Огледа го. От миналия месец януари не минаваше и ден, в който Кларк да не мечтае да скърши врата на малкия тъпак пред себе си. Този човек, който беше го отвлякъл, изтезавал и откраднал от него последните му няколко хубави години, като повреди сериозно ръката му.

Но сега Джон имаше други, по-належащи задачи.

Каза:

— Няма да се преструвам, че знам какво правиш тук, мамицата ти. Би трябвало да си мъртъв или да ядеш сняг в някой сибирски затвор.

Цели четиридесет години Джон беше всявал страх в сърцата на враговете си, но не мислеше, че е виждал някой по-ужасен досега. Очевидно Коваленко нямаше представа, че Джон Кларк е свързан с тази операция.

След като Валентин не отговори, Джон му каза:

— Преди малко загубих добри приятели и възнамерявам да разбера защо. Ти знаеш отговорите.

— Аз… не знаех…

— Не ми пука какво не си знаел. Интересува ме какво знаеш. Няма да те заплашвам с изтезания. И двамата знаем, че няма причина да те заплашвам. Може да натроша всяка костица в тялото ти или пък да не го направя, независимо колко ще ми помагаш сега. Дължа ти много мизерия.