Код "Заплаха" [bg]

— Оня вътре за Центъра ли работи?

— Да. Поне така казва.

Гавин отвърна:

— Можем да го използваме. На компютъра му трябва да има програма, с която комуникира с Центъра. Наричат я „Криптограм”. Аз написах вирус, който може да премине през „Криптограм” и да фотографира човека от другата страна.

Кларк каза:

— Но трябва да го убедим да ни помага, нали?

Биъри отвърна:

— Да. Трябва да го убедиш да влезе в програмата „Криптограм” и да накара Центъра да приеме подадена информация.

Кларк помисли.

— Добре. Ела с мен.

Биъри и Кларк се върнаха в залата за срещи.

Коваленко седеше сам с вързани зад гърба ръце и поставен така, че двамата мъртви китайски убийци на пода лежаха близо до краката му. Това беше умишлено. Кларк искаше Валентин да седи с мъртъвците и да размишлява над собствените си проблеми.

Биъри и Кларк седнаха до масата.

Коваленко се обади първи:

— Нямах избор. Заставиха ме да работя за тях.

— Имал си избор.

— Да, можех да се застрелям в главата.

— Звучиш като човек, който няма нищо против да не умре.

— Разбира се. Но не се будалкай с мен, Кларк. Ти най-много от всички желаеш смъртта ми.

— Да, това ще ми достави удоволствие. Но по-важното е да спрем Центъра, преди този конфликт да се разрасне. От това зависи животът на милиони хора. Не става дума за мен и теб и една стара вражда.

— Какво искаш?

Кларк погледна към Гавин Биъри.

— Можем ли да го използваме?

Все още неизлязъл от състоянието на лек шок, Гавин кимна и погледна към Коваленко.

— Имаш ли „Криптограм” на лаптопа си?

Коваленко кимна вместо отговор.

Кларк каза:

— Сигурен съм, че имаш начин да провериш, че говориш точно с Центъра.

— Да, но е по-сложно.

— Защо?

— Защото съм сигурен, че докато разговаряме по „Криптограм”, онзи ме наблюдава през моята камера.

Кларк вдигна вежди и се обърна към Биъри.

— Възможно ли е това?

Гавин отговори:

— Господин Кларк, представа нямате с какво си имахме работа, откакто напуснахте. Ако този ми каже, че Центъра е сложил микрочип в мозъка му, няма да се учудя никак.

Кларк се обърна пак към Коваленко.

— Искаме да те закараме до вас и да се свържеш с Центъра. Ще го направиш ли?

— Защо да ти помагам? Ти и без това ще ме убиеш.

Джон Кларк не оспори думите му. Вместо това каза:

— Помисли за дните, когато си изкарвал хляба си с шпионаж. Нямам предвид за Центъра. А… за времето преди, за СВР. Не може да не е имало причина да се захванеш с този занаят. Да, знам, че скъпият ти стар баща е бивш служител на КГБ, но това какво му спечели? Даже като хлапе сигурно си го гледал как работи дълги часове за малка заплата, в лайнени места, и сигурно си си казвал, че по никой начин няма да се захващаш със семейния бизнес.

Коваленко отговори:

— През осемдесетте нещата бяха други. Тогава се отнасяха към него с уважение. А дори и повече през седемдесетте.