Златната клонка
- Автор: Фрэзер Джеймс Джордж
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златната клонка». Краткое содержание книги:
Подобни церемонии се изпълняват сред Пости в Силезия. На много места по-големите момичета обличат, с помощта на младите мъже, сламено чучело в женски дрехи и го изнасят от селото по посока на залязващото слънце. На края на селската мера го събличат, разкъсват го на парчета и разпръсват частите из нивите. Това наричат „Погребване на Смъртта“. Докато изнасят чучелото, пеят, че се готвят да погребат Смъртта под дъб, та да си отиде от хората. Понякога в песента се казва, че носят Смъртта през долини и планини, та повече да не се връща. В полския район Грос-Шрелиц наричат чучелото Гоик. Изнасят го на кон и го хвърлят в най-близката река. Хората смятат, че това ще ги предпази от всякакви болести през идващата година. В района на Волау и Турау хвърляли чучелото на Смъртта в мерата на съседното село. Но съседите се страхували от злокобния символ и бдели да не го допуснат, така че между двете групи често се разменяли яки удари. В някои части на Горна Силезия чучелото, представляващо стара жена, носи името Марцана, богинята на смъртта. Правят го в къщата, където е имало най-скоро смъртен случай, и го изнасят на прът извън селото, където го хвърлят в някой вир или го изгарят. В Полквиц престанали да изпълняват обичая „Изнасяне на Смъртта“, но избухването на смъртоносна епидемия накарало хората да го възстановят.
В Чехия децата изнасят сламеното чучело на Смъртта на края на селото и там го изгарят, като пеят:
В Табор, Чехия, изнасят чучелото на Смъртта извън града, хвърлят го от висока скала във водата и пеят:
В други части на Чехия изнасят Смъртта накрай село и пеят:
Там издигат клада, на която изгарят сламеното чучело, и през цялото време го ругаят и се гаврят с него. После се връщат и пеят:
В някои немски села в Чехия, като например Ясниц и Зайтендорф, младите се събират на третата неделя от Пости и правят сламено чучело, което обикновено е украсено с калпак и стари кожени гащи (ако намерят такива). След това момите и момците вдигат на прът чучелото и го изнасят сред нивята. През всичкото време пеят песен, в която се казва, че изнасят Смъртта и водят доброто Лято у дома, а с лятото водят май и цветята. Като стигнат до определено място, танцуват в кръг около чучелото, крещят и пищят, а после отведнъж се втурват към него и го разкъсват на парчета. Най-накрая събират накуп парчетата, начупват върлината и подпалват всичко. Докато огънят гори, младежите танцуват весело наоколо и се радват на победата на Пролетта, а когато той почти угасне, отиват при стопаните да молят за яйца, с които да си устроят пиршество, и не пропускат да съобщят причината за молбата, че са изнесли Смъртта навън и далеч от село.