Сърца за изгаряне [bg]

ФЕРИБОТЕН ТЕРМИНАЛ „КЛИНТЪН“

ДОБРЕ ДОШЛИ НА ОСТРОВ УИДБИ

Отляво имаше нисичка сграда със зелен покрив и табела, която съобщаваше лаконично ТУРИСТИЧЕСКИ ЦЕНТЪР; отбих на едно от празните места зад нея. Останалата част от терминала представляваше просто един голям паркинг с поне три дузини превозни средства, чакащи на опашка, за да се качат на ферибота и да отпътуват обратно за континента. В мига, в който излезе и последната кола, трафикът промени посоката си, чакащите автомобили се качиха и фериботът отплава. Добре отрепетиран танц.

Нито едно от возилата, които слязоха на сушата, не се бавеше. Направиха бързи маневри по маркираните с боя коридори на паркинга и изчезнаха. Останахме сами пет минути след като пристигнахме.

— А сега какво?

— Ще влезем вътре — каза Стела и взе двата екземпляра на „Големите надежди“ и годишника.

Когато слезе, помислих, че ще припадне. Олюля се и се улови за тавана на колата.

Притичах към нея и ѝ помогнах да остане на крака. Отново се тресеше.

— Може би ще е по-добре да останеш в колата.

— Добре съм — увери ме тя.

Обаче не беше.

Тя се наведе към колата:

— Г-н Хобсън, имате ли нужда да използвате тоалетната?

— Да — безизразно изрече той.

Без да продума повече, слезе от колата и влезе вътре.

Двамата със Стела го последвахме. Движехме се бавно. Тя се бе подпряла на мен, дишането ѝ ми се струваше учестено.

Туристическият център бе пуст. Имаше два вендинг автомата — единият с безалкохолни напитки, а другият — с десертчета и снаксове. От едната им страна бе мъжката тоалетна, а от другата — дамската. Отсрещната стена бе покрита с плакати, рекламиращи острова, както и с голяма карта и няколко стойки с брошури за туристическите атракции.

Стела остави книгите на една пейка и двамата заразглеждахме картата.

— Имаш ли някакви идеи?

Тя отвори двата екземпляра на „Големите надежди“ на изображенията на картите вътре.

— Освен изписването на Уитби и Уидби, виждаш ли нещо друго различно?

Наведох се по-близо и сравних двете карти — линиите, цветовете, имената на останалите градове и другите маркери. Поклатих глава:

— Нищо.

— Нито пък аз. Но не мисля, че баща ти би си причинил всички тези главоболия, за да ни докара тук, без да ни остави още някоя подсказка накъде да тръгнем. Има нещо, просто не го виждаме.

Загледах отново картата на Уидби. По-голямата част от територията на острова не беше застроена. Имаше няколко големи ферми, плажове, бизнес центрове и жилища по брега. Нищо обаче не се открояваше на фона на останалите.