Окото на света

Очите на Хейк се плъзнаха из залата, претъпкана с пияни мъже, готови да изхарчат и последните пари от джобовете си, после той се обърна и викна към кухнята:

— Дайте им ядене! — След което изръмжа: — И да не ми се мотаете цяла нощ. Чакам ви тук, да свирите и играете, докато не напусне и последният.

Неколцина от посетителите се развикаха, че искат още музика и жонглиране, и Хейк трътра към тях да ги успокои. Мъжът с кадифения плащ беше сред тях. Ранд подкани Мат да го последва.

Здрава врата отделяше кухнята от предната част на хана и трополенето на силния дъжд по покрива надмогваше шумотевицата в дневната, освен когато вратата се отвореше, за да мине през нея някоя от прислужниците. Кухнята беше голяма, вътре беше горещо и от фурните и печките се вдигаше пара. В средата имаше голяма маса, отрупана с блюда, вече готови за поднасяне. Няколко прислужнички бяха приседнали на пейката в дъното на помещението, бъбреха си и триеха уморените си крака, а готвачката размахваше черпак пред тях, подчертавайки с жест думите си. Когато Ранд и Мат влязоха, всички вдигнаха глави, но не прекъснаха приказките си.

— Трябва да се измъкнем оттук при първа възможност — каза тихо Ранд, но Мат поклати глава, забил очи в двете чинии, които готвачката вече беше напълнила с телешко с картофи и грах. Тя ги погледна съвсем бегло, продължавайки да бъбри с другите жени, и им подаде две вилици.

— Има време, нека първо се нахраним. — Мат седна на пейката и лакомо залапа.

Ранд въздъхна, но седна до него и също почна да се храни. Коремът му беше празен като просешка кесия и миризмите, изпълнили кухнята, не можеха да го наситят.

Нямаше намерение да подслушва разговора на жените, но някои от думите просто сами стигнаха до ушите му и го накараха да наостри слух.

— Звучи ми шантаво.

— Шантаво или не, така чух. Обиколил половината ханове в града, преди да спре тук. Просто минавал, оглеждал и излизал, без да каже и дума, дори в Кралския хан. Все едно че навън изобщо не вали.

— Може пък да е решил, че тук е най-хубаво. — Това предположение предизвика смях сред жените.

— Откъде ли е дошъл, че да стигне тук чак по тъмно? Човек трябва да е или пълен глупак, или луд, за да тръгне в такова време.

— Не знам дали е глупак, но че е богат, богат е. Чух, че след него дошла още една каляска, само за слугите и багажа му. Ама видяхте ли с какъв плащ е само?

— За мен е малко въздебеличък, но винаги съм казвала, че един мъж никога не е дебел, стига да можеш да щипнеш достатъчно златце от него. — Жените се запревиваха от кикот.