Молитвената песен
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Молитвената песен». Краткое содержание книги:
Под него гъстата непроходима растителност на Мейлморд се надигна. Виждаше как тъмната й гръд се повдига и отпуска като жива плът. Чуваше шум. Също като при вдишване и издишване. Отвратително свистене. Край него префучаваха стените на планината. Джунглата протягаше ръце. Май искаше да го погълне. Изпадна в паника. После потъна в Мейлморд. Зиналата й морда се затвори. Зловоние и мъгла. После нищо.
Джеър постепенно дойде на себе си. Около него непрогледна тъмнина. Черна като покров. Главата му замаяна. Премигна. Отново имаше светлина. Престанал беше да пада във водовъртежа на звуците на песента. Не потъваше и в черната паст на Мейлморд. Намираше се между каменните стени на кулата, която бе искал да стигне. Приличаше на онова, което беше видял във водите на басейна на Извора на рая.
— Брин — прошепна дрезгаво той.
Една фигура се обърна. Забулена в сенки и сивкав здрач. Стиснала в ръцете си дебела книга в метална обложка.
Брин. Изопачен образ на това, което сестра му беше навремето. Чертите изкривени до неузнаваемост. Деликатната прелест загрубяла. Бликащата жизненост застинала. Издялана от камък. Това беше тя сега. Призрак. Безцветна. Същински скелет. Прегърбена в сумрака. Джеър се вцепени от ужас. Какво й бяха направили?
— Брин? — отново я повика той. Гласът му трепереше.
Впримчена в страхотната сила на магията на Илдач, която се беше устремила да се слее с нейната магия, Девойката от Вейл не забеляза самотната фигура, застанала на отсрещната страна на стаята. Джеър я викаше. Звучен, познат глас. Брин трепна. Опълчи се срещу пластовете магия, които се усукваха около нея. Мъчеше се да достигне до разума, който беше избягал и се беше спотаил някъде в дълбините на душата й. Спомни си. Джеър! По дяволите, това беше Джеър!
Черната магия отново я стегна. Придърпа я коварно назад. Силата отново се надигна и я заля. Заличи спомена за онзи, който беше стоял пред нея и когото Девойката от Вейл беше разпознала. Върна я към съществото, в което Брин се беше превърнала. Съмнения и подозрения пробягаха през нея. Само за миг. После безжизненият глас на Илдач зашептя предупредително.
— Той е зло, дете на мрака. Една измама, на която Призраците Морди са вдъхнали живот. Пази се от него. Унищожи го.
Не, това е Джеър… той беше дошъл… кой знае как… Джеър…
— Той ще открадне силата, която е наша. Ще направи така, че да умрем.
Не, Джеър… беше дошъл…
Унищожи го, дете на мрака. Унищожи го.
Брин май не беше в състояние да си помогне. Съпротивата й отслабваше. Гласът й проплака. Сърцераздирателен вопъл. Джеър обаче беше забелязал внезапната омраза в очите на сестра си. Вече беше тръгнал. Пееше. Собствената му магия беше щит, докато се измъкваше от себе си и оставяше зад гърба си един образ. Въпреки това той не можеше да се спаси от нея. Звукът се взриви в гърлото на Брин, разби образа на парчета. Срути стената зад този образ. Застигна го и го повали на земята. Вдигнаха се облаци от прах и древната кула се олюля от удара.
Джеър бавно се надигна на колене, обгърнат от пушилката. В миг му се стори, че не беше използвал разумно третата магия. Уж всичко му беше толкова ясно, когато видя Брин във водите на Извора на рая. Тогава беше сигурен, че трябва да отиде при нея. Но сега? Какво трябваше да направи той сега, когато беше стигнал до нея? Тя се беше объркала. Точно както беше предсказал Кралят на Сребърната река. Сестра му беше станала неузнаваема, подвластна на черната магия на Илдач. И не само това. Имаше и нещо още по-страшно. Не само тя се беше променила. Променила се беше и магията на песента й на желанията. Тя се беше превърнала в ужасна сила, в оръжие, което Брин можеше да използва срещу него, без да знае кой е той, без изобщо да си го спомня. Какво трябваше да направи, за да й помогне, след като тя имаше намерение да го унищожи?
Джеър трябваше да реши проблема на момента. Стана. Аланон сигурно щеше да може да устои на такава сила. Роун щеше да бъде достатъчно бърз, за да я избегне. Малобройната група от Кълхейвън щеше да бъде достатъчно многочислена, за да я надвие. Само че сега той беше сам. От тях никой не беше останал жив. Всички бяха напуснали този свят. Нямаше никой от онези, които биха застанали до него. Единственият, който беше останал и на когото можеше да разчита, беше той самият.
Джеър бързо се измъкна от облаците дим и прах. Знаеше много добре, че ако можеше по някакъв начин да помогне на Брин, той трябваше да я отдели от Илдач.
Въздухът пред Младежа от Вейл се поразчисти и на няколко ярда от него се появи фигурата на Брин. В момента, в който я забеляза, запя. Тръпчив звук в тишината. Мелодията — прошепната молба. Брин, зовеше я песента. Книгата е прекалено тежка. Тежестта й е прекалено голяма. Пусни я, Брин. Остави я да падне!