Молитвената песен

Джеър беше като обезумял. Хелт, Форейкър, Еден Елеседил. Всички те загинаха, мъчейки се за го отведат до Извора на рая. А сега и Гарет Джакс.

Вече беше прекалено късно. Джачайра изрева и се хвърли върху Гарет Джакс. С един скок се озова пред Майстора на бойните изкуства и размаха крайниците си. Черната фигура обаче се плъзна встрани, сякаш беше сянката, на която приличаше. Острието на меча се вряза в нападателя — веднъж, после още веднъж. Всичко стана светкавично бързо. Джачайра нададе вой, освободи се и се приготви за втори скок.

Гарет Джакс се обърна. Мършавото му лице беше свирепо, сивите му очи блестяха от възбуда.

— Тръгвай, Джеър Омсфорд! — извика той. — Щом пак ми се нахвърли изчезвайте!

Слантър го задърпа, а Младежът от Вейл се задушаваше от гняв и безсилие. Нямаше да тръгне!

— Слушай, момче, до гуша ми дойде от теб! — кресна му вбесен Слантър.

Джачайра отново нападна и Гарет Джакс отново се изплъзна. Тънкият му меч проблясна. Само че този път той закъсня с части от секундата. Ноктите на Джачайра се впиха в куртката и се забиха в ръката.

Джеър извика и се изтръгна от Слантър.

Слантър го сграбчи бързо и го удари. Юмрукът на гнома улучи брадичката на Младежа от Вейл. Пред очите му се завъртя ослепително бяло кълбо, после всичко потъна в непрогледна тъмнина.

Последното, което си спомняше, е че падна.

Когато дойде на себе си, видя Слантър клекнал до него. Гномът го беше поставил в седнало положение и го друсаше силно.

— Ставай, момче! Стъпи на крака!

Гласът му беше суров и гневен. Джеър бързо се изправи. Вече се намираха навътре в пещерата. Слантър сигурно го беше носил на ръце. Единствената оскъдна светлина се провираше през пукнатините на тавана.

Гномът го нахокваше:

— И какво си въобразяваше, че правиш там?

Джеър все още беше замаян от удара.

— Не можех да го оставя да…

— Щеше да му се притечеш на помощ с твоите номерца, така ли? — прекъсна го Слантър. — Ти просто нищо не разбираш, ясно ли ти е? Ти наистина нищичко не разбираш! И какво мислиш, че правим тук? Фантазираш си, че играем някаква игра, а? — Гномът беше излязъл извън кожата си. — Има неща, свързани с живота и смъртта, които са решени много отдавна, момче! Ти не можеш да ги промениш! Нямаш правото! Всички други, всичките умряха, защото така е трябвало да стане! Те са искали така да стане! И знаеш ли защо?

Младежът, от Вейл поклати глава:

— Аз…

— Заради теб! Те умряха, защото вярваха в това, което ти беше тръгнал да правиш — всички до един! Дори и аз… — Замълча и пое дълбоко въздух. — Щях да сторя голямо добро, ако те бях оставил там да се втурнеш да помагаш на Майстора на бойните изкуства и да се оставиш да бъдеш убит, така ли? Много по-разумно щеше да бъде, няма що!

Слантър вдигна Джеър и го повлече навътре в пещерата.

— Прекалено много време загубихме да те уча на неща, които ти би трябвало вече да знаеш. Пропиляхме време, с което не разполагаме! Останах само аз и едва ли ще ти бъда много полезен, ако попаднем на Черните скитници сега. Виж другите, те бяха истински закрилници. Грижеха се за мен не по-малко, отколкото за теб!