Молитвената песен
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Молитвената песен». Краткое содержание книги:
Гласът на Илдач заудря съзнанието й като камшик.
— Унищожи го! Унищожи го! Ти си детето на мрака.
Брин обаче не го унищожи. Залутана в калейдоскопа от образи, които връхлитаха и я потапяха в един дълбок кладенец на спомени, Девойката от Вейл усещаше, че предишната Брин отново се връща. Онази част от нея, която се беше загубила, възкръсваше. Веригите на магията, които я бяха оковали, започнаха да се разхлабват, да се отдръпват и да я освобождават…
Внезапно Илдач се разкрещя неистово.
— Не! Не трябва да ме пускаш! Трябва да ме държиш здраво. Ти си детето на мрака.
Не. Не е! Вече го чувстваше. Усещаше го чрез връзките на лъжите, с които книгата се опитваше да я накара да повярва. Тя не е дете на мрака!
Лицето на Джеър изплува пред нея като от гъста мъгла. В началото чертите му бяха размазани, после се проясниха и станаха реални. Той й говореше тихо:
— Аз те обичам, Брин. Обичам те.
— Джеър — прошепна тя.
— Направи това, за което, си изпратена тук, Брин — това, което Аланон ти каза, че трябва да направиш. Хайде, бързо.
Девойката от Вейл отново вдигна високо над главата си Илдач. Брин не беше детето на мрака, нито пък подвластна на Илдач, която й внушаваше това. Книгата й беше казала, че Девойката от Вейл ще бъде господарка на черната магия, но я беше излъгала. Никое живо същество не можеше да бъде господар на черната магия, а само неин роб. Не е възможно сливане на плът и кръв с черната магия, колкото и добри да са намеренията. Всяко използване на черната магия винаги завършваше с унищожение на онзи, който я е използвал. Сега тя го разбра ясно и долови внезапната паника, която се надигна в книгата. Илдач беше жива и можеше да усеща. Нека усеща тогава! Тя насмалко не я подчини на себе си, не изцеди жизнените й сокове, както беше направила с толкова много живи същества преди нея, насмалко не я превърна в същество, толкова зло и перверзно като Черните скитници, като Носителите на черепи преди тях, като самия Господар на мрака. Насмалко не я пусна по Четирите земи и при всички, които ги обитаваха, за да застеле отново всичко с мрак…
Брин захвърли гневно книгата. Тя се удари в пода с невероятна сила. Обложката се разби и изхвърча встрани. Страниците се разкъсаха и разхвърчаха във всички посоки.
После Брин Омсфорд използва песента на желанията. Изстрелваше звуците бързо, безпощадно, гневно. Силата на песента се вряза в останките от книгата и превърна Илдач в шепа прах.
В горния край на Кроуг, на скалите под Греймарк, Роун усети, как животинските нокти на Призраците Морди се отпуснаха като попарени с вряла вода. Загърнатите в плащ черни фигури се отдръпнаха рязко, запревиваха се и се загърчиха в конвулсии. От гърлата им се изтръгна вик на болка и ужас. По цялата дължина на Кроуг, която водеше до издатината, където се намираше Роун, Черните скитници се мятаха безпомощно като парцалени кукли.
— Роун! — изкрещя Кимбър и го издърпа бързо встрани. Черното същество, което беше начело на колоната, се беше втренчило с невиждащ поглед в мястото, където беше застанал планинецът.
От пръстите на призраците Морди и от забулените им лица се стрелкаха пламъци. После, един след друг, съществата на злото се разпаднаха, раздробиха се като разтрошени пръстени статуи и се разпиляха по скалната издатина. След секунди от тях не беше останало нищо.
— Роун, какво им се случи? — прошепна недоумяващо момичето.
Роун стана, все още стиснал здраво дръжката на меча на Дий. Поклати бавно глава. Във въздуха се виеше дим и се носеха скални отломъци. Нараненото тяло на Уиспър се появи като призрак иззад вдигналия се до облаците прахоляк.
— Брин — измърмори тихо планинецът в отговор на въпроса на Кимбър. — Това беше Брин.
После той усети първите земни трусове, които нагънаха вълнообразно повърхността на планината. Идваха от Мейлморд.
Напълно изтощена, Брин Омсфорд се беше втренчила в обгорения каменен под на кулата, където лежаха превърнати в ситен прах останките на Илдач.
— Ето го твоето дете на мрака — прошепна горчиво Брин. Лицето й беше обляно в сълзи.
Дълбок силен трус раздруса кулата. Пропълзя от дълбините на земята и се разля към старите стени. Камък и дърво започнаха да се огъват и пропукват, да пропадат от вибрациите, които се мъчеха да ги изтръгнат от земята. Брин вдигна рязко глава и затвори очи. Върху лицето й се изсипа порой от прах и пръст.