Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
— Не е възможно — изказа гласно мислите си Чембърс.
Когато Джоунс извърна глава, очите му приличаха на копчета от кукленско лице.
— Добре, сър, тогава ми кажете вие какво обозначават тези сигнали. — Някой трябваше да го свали на земята.
— Божичко, Рон!
— Успокой се, Уоли — рече тихо командирът на тихоокеанските подводници, като гледаше данните и търсеше друго правдоподобно тълкувание. Трябваше да потърси такова, въпреки че знаеше, че няма друго възможно заключение.
— Губиш си времето, капитане. — Джоунс почука по следата на американския кораб „Гари“. — Най-добре някой да съобщи на тази фрегата, че тя не участва в спасителна операция. Плава в опасни води. Там има две подводници SSK с бойни торпеда, които те използваха вече на два пъти. — Приближи се към картата на стената. Наложи се да потърси червен маркер, взе го и начерта два кръга, и двата с диаметър петдесетина километра. — Някъде тук са. Ще определим местоположението им по-добре, когато пак се изкачат за въздух. Между другото, чия е следата на повърхността?
— Според сведенията, на техен катер от бреговата охрана, приближаващ се да окаже помощ — отговори Манкузо.
— Можем да помислим за потопяването му — предложи Джоунс, отбеляза този контакт също с червено и остави маркера. Той току-що направи последната крачка. Корабчето, чиято позиция нанесе, не беше „то“, а по-скоро „той“. Врагът. Една мишена.
— Трябва да се срещнем с главнокомандващия на тихоокеанския флот — каза Манкузо.
Джоунс кимна.
— Да, сър, смятам, че се налага.
22.
В СВЕТОВЕН МАЩАБ
Бомбата беше внушителна. Тя избухна пред „Пасатите на Тринкомалий“ — нов луксозен хотел, построен предимно с индийски пари. Няколко човека, нито един от тях на разстояние, по-малко от половин пресечка, щяха да запомнят превозното средство: бяло камионче за доставки, което все пак бе достатъчно голямо, за да побере половин тон експлозивна смес, състояща се от тор на азотна основа и дизелово гориво. Сместа лесно се забъркваше във вана или в леген за пране и в случая се оказа достатъчна, за да отпори фасадата от десететажния хотел, да убие двадесет и седем човека и да рани още стотина. Шумът едва утихна, когато в местния клон на „Ройтер“ телефонът иззвъня.
— Последният етап на освобождението започна — обади се гласът, вероятно четейки подготвено изявление, както често правеха терористите. — „Тамилските тигри“ ще си върнат родната земя и автономията или в Шри Ланка няма да има мир. Това е само началото на края на борбата ни. Ще взривяваме по една бомба на ден, докато не постигнем целта си. — Щрак!
Повече от сто години „Ройтер“ продължаваше да е една от най-способните информационни агенции и клонът в Коломбо не правеше изключение дори в почивните дни. След десет минути съобщението бе изпратено (днес вече чрез спътникова връзка) до седалището на агенцията в Лондон, откъде моментално го препредадоха по световната информационна мрежа като „гореща“ новина.
Много американски агенции имат практиката да следят новинарските мрежи, включително разузнавателните служби, ФБР, тайните служби и Пентагона. Това важеше и за свързочния център на Белия дом и стана така, че двадесет и пет минути след избухването на бомбата една жена — сержант от ВВС — сложи ръка на рамото на Джак Райън. Съветникът по националната сигурност отвори очи и видя пръст, който сочеше нагоре.
— СВЕТКАВИЧНО съобщение, сър — прошепна гласът.
Райън кимна сънено, махна предпазния колан и благодари на Бога, че не е пил твърде много в Москва. На неясната светлина в кабината се виждаше, че всички други са изпаднали в дълбок сън. За да не събуди жена си, му се наложи да прескочи масата. Едва не се препъна, ала сержантът го сграбчи за ръката.
— Благодаря ви, мадам.
— За нищо, сър.
Джак я последва до спираловидната стълба и се заизкачва към комуникационното помещение на горния етаж.
— Какво става? — Той устоя на изкушението да попита за часа. Така щеше да предизвика друг въпрос: часа във Вашингтон, часа в самолета или часа там, откъдето идваше горещата новина. „Просто поредният признак за прогреса“ — помисли си, докато отиваше към лазерния принтер. — Трябва да питаш какво значи „сега“. Дежурният свързочник беше старши лейтенант от военновъздушните сили. Тя бе черна, стройна и хубава.