Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
— Барт, тук е Рон. „Шарлот“ обаждала ли се е?
— Сега се опитваме да установим радиовръзка с нея.
— Мисля, че няма да можете, капитане — каза мрачно цивилният.
— Какво искаш да кажеш? — По въпроса му ставаше ясно, че е разбрал. Двамата винаги общуваха на невербално равнище.
— Барт, най-добре ще е да дойдеш. Говоря сериозно, капитане.
— След десет минути — обеща Манкузо.
Джоунс хвърли угасената цигара в едно метално кошче и се върна при разпечатките. Вече не му беше лесно, ала отгърна на страницата, където бе спрял. Данните се изписваха с графити, поставени в метални совалки, и представляваха получени шумове, отбелязани в отделни честотни обхвати. Отметките бяха групирани вляво, ако са с ниски честоти, и вдясно, ако са с високи. По мястото в колонките се разбираха координатите. Засечените следи криволичеха и за всички непосветени изглеждаха като въздушни снимки на пясъчни дюни в някаква девствена пустиня, но ако знаеш какво да търсиш, всяка тъничка линия и чупка си имаше значение. Джоунс забави анализа си, като обхващаше приетите и записани сигнали във всяка една минута, а погледът му шареше от ляво на дясно. Междувременно отбелязваше нещо тук-там и си водеше бележки. Хората, които му бяха помагали, сега стояха настрана, тъй като знаеха, че пред тях работи експерт и че той вижда неща, които те би трябвало да са видели, но не бяха, както и разбираха защо един по-млад от тях мъж се обръща към адмирала с малкото му име.
— Всички на палубата, внимание! — извика след малко някакъв глас. — Командирът на тихоокеанските подводни сили.
Манкузо влезе, придружен от капитан Чембърс, оперативния командир, и един адютант, който се дръпна настрана. Адмиралът просто се взря в лицето на Джоунс.
— Установихте ли вече връзка с „Шарлот“, Барт?
— Не.
— Ела тук.
— Накъде биеш, Джоунси?
Джоунс посочи с червената писалка края на страницата.
— Ето го удара, а тук корпусът не издържа.
Манкузо кимна и въздъхна.
— Зная, Рон.
— Виж тук. Това е маневра с голяма скорост…
— Нещо се обърква, те дават максимална мощност и се опитват да я качат до водната повърхност — подметна капитан Чембърс, който още не загряваше или по-вероятно не искаше.
„Е, винаги е било приятно да се работи за капитан като господин Чембърс“ — помисли си Джоунс.
— Но тя не се е насочила право към повърхността, господин Чембърс. Промяна на местоположението има тук и тук. — Джоунс придвижи писалката нагоре по листа, после я върна назад във времето, като така маркира местата, където широчината на следите варираше и координатите се променяха едва доловимо. — Освен това е правила завои при максимална мощност на скоростния винт. Тази следа е вероятно от симулатор. А това — ръката му премина в десния край, — това е торпедо. Безшумно е, обаче погледнете координатите. То също е завивало и е преследвало „Ашвил“, от което идват и тези линии тук, стигащи чак до този момент във времето. — Рон загради двете следи. И наистина, макар на листа да ги разделяха тридесет и пет сантиметра, незначителните чупки и завои бяха почти еднакви. Писалката отново се задвижи нагоре по хартията, сетне се стрелна към колонката на друга честота. — И накрая стигаме до шума от изстрелването. Точно тук.
— Проклятие! — промълви Чембърс.
Манкузо се надвеси до Джоунс над хартията и сега забеляза всичко.
— Ами тази?
— Това вероятно е „Шарлот“, която също маневрира за кратко. Виж, тук и тук. На мен ми приличат на изменения в координатите. Няма шумове, може би защото е била твърде далеч, по същата причина не сме засекли и торпедото. — Джоунс върна писалката към следата на американската подводница „Ашвил“. — Ето. Тази японска дизелова подводница е стреляла по нея. Тук. „Ашвил“ се е опитала да избегне удара и не е успяла. Ето и първата експлозия от бойната глава на торпедото. Тогава шумовете от двигателите спират, била е ударена отзад. Тук вътрешните херметически стени поддават. Сър, „Ашвил“ е потопена от торпедо, може би модел 89, горе-долу по същото време, когато двата ни самолетоносача са имали малък инцидент.