Дълг на честта

Джоунс отново предпочете разпечатките пред електронния екран. Последният имаше предимства, ако действието се развиваше в момента, ала при пуснат на бърза скорост запис очите се уморяваха твърде бързо, а тази задача изискваше концентрация. „От това може да зависи нечий живот“ — каза си — и същевременно знаеше, че е лъжа. Двама главни старшини, специалисти по океанография, преглеждаха страниците заедно с него. Започнаха с данните от полунощ, а трябваше да проверяват внимателно. Зоната за подводното учение край атола Куре бе избрана заради близостта й до поредица от хидрофони, които бяха част от тихоокеанската сонарна наблюдателна система. Близката сонарна група беше една от последните, които инсталираха, и имаше размерите на гараж или на малка къща. Всъщност част от мегасистема, тя имаше електронни връзки с друго съоръжение, отдалечено на петдесет морски мили, но то бе по-старо, по-малко и с по-малко възможности. Двата хидролокатора бяха свързани с кабел, който стигаше първо до Куре, а после и до остров Мидуей, където имаше спътникова връзка, подпомагаща водещия чак до Пърл Харбър кабел. Такива кабели пресичаха направо целия океан. През немалкото години на студената война американският флот прокара почти толкова жици, колкото телефонната компания „Бел телефон“, като от време на време наемаше корабите й за целта.

— Добре, тук „Харушио“ се качва за въздух — обади се Джоунс и загради черните петна с червено.

— Как, по дяволите, сте надхитрили „Маскър“? — почуди се един от старшините.

— Ами системата си я бива, но чували ли сте я някога?

— Не съм бил в открито море от десет години — отвърна главният старшина.

— Когато плавах с „Далас“, една седмица се надигравахме с „Мусбръгър“ при Бахамските острови.

— Подводницата „Мусбръгър“ има голяма репутация.

— И тя е съвсем заслужена. Дебнахме се, дебнахме се, майката си трака. — Джоунс вече не говореше като цивилен предприемач с докторат, а като горд оператор на сонар, какъвто някога беше и, сега осъзна, продължаваше да е. — Те разполагаха с хеликоптер, който също ни даваше данни. Както и да е — той обърна страницата, — тогава го проумях. „Маскър“ звучи като дъжд, падащ на повърхността, като пролетен ръмеж. Не вдига много шум, обаче честотите са уникални и човек може да направи хубав анализ. Тогава осъзнах, че трябва само да проверим какво е времето над водата. Ако небето е ясно, а чуваш дъжд с координати нула-две-нула, значи е твоят човек. Вчера е било слънчево на северозапад от Куре. Преди да дойда, проверих във флотската метеорологична станция.