Сделката на капитан Ворпатрил

— По-добре от какво? — попита Тедж. Иван подозираше, че още му се присмива вътрешно.

— Ами… просто по-добре. — Иван се оттегли в убежището на малкото достойнство, което може да събере мъж по шорти и с плодов момичешки коктейл в ръка. Отпи шумно.

— Трябва и ние да се отбием в Сферата на неземните удоволствия — каза замислено Тедж. — На път за дома. Е, Сферата е известна най-вече с курсовете си по еротични изкуства, каквито аз вече съм изкарала, но пак ще ми е интересно да я разгледам.

Иван не знаеше какво да мисли.

— Да… и на мен, но… какво, по дяволите, е „задължителен психотест на интересите“? Това никой не го е споменавал преди. — Дори Майлс.

Тедж се размърда с усмивка.

— О, знам какво е. От бетанските ни инструктори. Не е като тест с многовариантни отговори… по-скоро е като мозъчно сканиране, пускат ти различни образи и други сетивни стимули, записват реакцията ти и после я обработват с анализираща програма. Този курс е насочен към клиенти, които нямат много време, с цел да се запознаят с вариантите, които предлага Сферата, и да изберат онова, което им допада най-много. Освен това програмата е и нещо като скрининг за проблемни клиенти.

— Какво правят с проблемните, отпращат ги?

— Не, не. Просто ги насочват към друго ниво. Пък и там понятието „проблемен“ е доста широко. Има хора например, които сериозно се разстройват от резултатите, които дава психотестът им. Научават за себе си неща, които не са искали да знаят, и тогава ги насочват към психолог.

Иван се замисли притеснено над последното.

— Мисля, че Саймън вече знае за себе си всичко, което не би искал да знае. Не е от хората, които са склонни да се самозаблуждават. Така де, десетилетия наред е живял с памет, която не подлежи на редактиране.

— Сигурно си прав.

Изведнъж му просветна, че току-що е открил още една причина някои хора да мълчат като риби за пребиваването си в прословутата Сфера на неземните удоволствия. Само да му паднеше Майлс…

И като говорим за вълка…

— А, ето едно и от моя братовчед лорд височайшия ревизор.

— О, неговите писма винаги са много интересни — каза Тедж.

Иван се зачете и ченето му постепенно провисна.

— Леле-мале! Нали се сещаш за онзи инвеститор, който купи терена на старата щабквартира от правителството? Е, бил е не друг, а моят клониран братовчед Марк Воркосиган.

— За един бетански долар?

— Е, не, чак такава шуробаджанащина я няма дори на Бараяр. Но е успял да смъкне значително цената, като се е съгласил да поеме всички разходи по разчистването на останките. Обаче… неговите инженери незнайно как са успели да издигнат сградата на предишното й ниво! И да стабилизират терена отдолу. Отнело им няколко месеца, но сега тя си е там, на старото си място!