Сделката на капитан Ворпатрил

Тедж прикри навреме реакцията си, но вътрешно потръпна. Цялото й семейство, свряно на борда на скоков кораб, който по думите на Биърли не беше голям, без никакъв път за бягство. Като в подземен бункер, но още по-лошо. „Бяхме заедно двайсет и пет години, Баронесо. Не мислиш ли, че е време да прережем пъпната връв?“

— Мислех да се сбогуваме тук. Военният космодрум не е от най-гостоприемните, виждала съм го, а и вас със сигурност ще ви качат на кораба по най-бързия начин.

— Със сигурност — повтори като ехо Баронесата. Дори тя не би могла да отрече фактите, поне що се отнасяше до космодрума. — Това ми се струва прекалено прибързано.

— Минаха четири дни от фиаското. Ясно беше, че нещата отиват натам.

— Не, не беше ясно. Имаше вариант да ни тикнат в някой бараярски затвор. Което би изисквало един съвсем нов план за действие. Бяхме заети с това, а не да се сбогуваме с теб!

„Аз се сбогувах с вас. Но явно никой не е забелязал“. Макар че всички те си бяха имали други грижи, факт.

— Освен това знаеш, че страдам от скокова болест. А това са десет скока. Пет в едната посока и пет в другата.

— Ти… може пък да решиш, че няма да се върнеш. Може да промениш решението си, когато стигнем до Пол. Да решаваш свободно.

„Да, знаех си аз, че имаш таен план“.

— Това би означавало още скокове. А и… — Тедж си пое дълбоко дъх само отчасти за да събере смелост — тук също мога да решавам свободно. Тук и сега. И вече съм решила. — „Какво искаш, майко, да го изкрещя с цяло гърло ли?“

Не се наложи, за щастие. След кратка пауза Баронесата каза:

— Е, тук ще си в по-голяма безопасност, изглежда. Поне в близкото бъдеще.

Тедж си напомни, че семейството й няма да си отиде право у дома. Щяха да останат на станция Фел, където старият барон, поне докато държеше кормилото, щеше да им осигури безопасно, пък макар и временно убежище.

— Биърли ще е с вас — каза тя, а после млъкна колебливо заедно с Баронесата. — Той, както и сандъче с колко… четиристотин милиона бараярски марки?

— Това са само сто милиона, обърнато в бетански долари — не пропусна да изтъкне Баронесата. — Няколко сериозни подкупа, шепа компетентни наемници и край. Пет процента! Как ни преметна само онзи хитрец Грегор! — Което, съобрази Тедж, не беше непременно лична критика към императора.

— Сигурна съм, че с татко ще се справите някак — успокои я Тедж. — С парите имам предвид. И двамата сте много умни.

— Няма да е лесно — изсумтя Баронесата. — А когато пипна онези от Престен, възмездието ще влезе в учебниците по история.

— О, да, накарай ги да си платят — съгласи се ентусиазирано Тедж с надежда да тласне мислите на майка си в тази по-позитивна насока. По нейните стандарти тоест.

— Какво толкова намираш в това бараярско момче? — попита войнствено Баронесата въпреки усилието на Тедж да я отклони. — Не ми изглежда достатъчно амбициозен.