Сделката на капитан Ворпатрил
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #18
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-333-1
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Сделката на капитан Ворпатрил». Краткое содержание книги:
— Но то е било преди сто години! И казваш, че още им е ядосана?
Тедж кимна.
— Това е… това е… момичешко — каза накрая. — В стил гем Естиф-Арка.
— Небеса… — „Дали не трябва да запомня това за бъдеща употреба?“
Тедж се усмихна някак по̀ така и за миг Иван видя Шив в лицето й.
— А моите родители, те какво мислят по въпроса?
Иван зачете нататък. Биърли определено би имал полза от кратък курс по „акуратно-бързо-важно“, но може би Алегре предпочиташе друг стил на работа. А и беше очевидно, че още е бил силно разстроен, докато е съчинявал писмото си. Разстроен до степен на истерия, мда, това определение изглеждаше точно.
— Според Би баронесата го сметнала за излишно прахосничество. Баронът само се разсмял.
— Въпреки всичките вицове за тъщи и зетьове — каза замислено Тедж — баба винаги се е разбирала чудесно с баща ми. Мисля, че знам защо го харесва толкова — преди бараярците да завладеят Комар, тя чинно е живяла по правилата, без значение колко са глупави, и накрая за награда са я натирили като мръсно коте, а татко… той я е научил как да нарушава правилата. И да си създаде свои.
— Биърли пита дали някой от нас… всъщност вероятно има предвид теб… дали сме знаели. За брошката. Мисля, че това пита, макар че е трудно да се прецени.
— Не. — Тедж поклати глава. — Съжалявам, но наистина нямах представа.
— Добре.
Иван най-сетне отпи от своя плодов коктейл — момичешки, вярно, но много студен и освежаващ, — докато Тедж преглеждаше останалата си поща.
— Имам писмо от твоята майка — каза тя. — Със Саймън са се върнали живи и здрави от голямото си галактическо пътешествие, което е минало спокойно, без опити да бъдат убити, похитени или другояче притеснени от когото и да било. Ако не се брои някакво пререкание с митнически инспектори от Тау Кит, но майка ти пише, че успяла навреме да стегне юздите на Саймън и всичко завършило благополучно…
Изгнанието на Саймън и лейди Алис не беше разпоредено изрично като изгнанието на Иван и Тедж, не, просто императрица Лайза намекнала на личната си секретарка по социалните въпроси — такава беше официалната длъжност на лейди Алис, — че било крайно време да излезе в един хубав дълъг отпуск и да попътува. Намек, зад който се криело изрично императорско разпореждане. Лейди Алис със сигурност беше схванала подтекста в детайли. Иван ясно помнеше тази част от последния си разговор с Грегор.
Грегор крачеше нервно напред-назад, а после изведнъж се обърна и избухна:
— А и Саймън… къде му е бил умът, за бога!
Иван се поколеба с надежда въпросът да се окаже реторичен. Уви, надеждата му бързо умря в самота и той се видя принуден да отговори:
— Мисля, че е бил отегчен, Грегор.
— Отегчен!? — Грегор наби спирачки и го зяпна невярващо. — Аз мислех, че е изтощен.
— Да, след загубата на чипа и близката си среща със смъртта беше изтощен. — „Меко казано“. — За известно време всички вярваха — включително маман и самият Саймън, — че умората му е станала хронична, че винаги ще е такъв, с крехко здраве и отвеян. Но… без много шум — той всичко прави така, тихо и без много шум — Саймън се подобри.
— Така е. И трябва да благодарим на майка ти за това.
„И още как“. Иван потръпна вътрешно при мисълта за биографията на пенсионирания и болен Саймън без лейди Алис в уравнението. Тази биография вероятно би била доста къса.
— Когато са заедно, той е добре. Но напоследък маман се задържаше доста в двореца и го оставяше сам. А после се появи Шив, засвири на старите му струни и ето какво стана.
Грегор се замисли мрачно над „станалото“.
— Разбирам.
— Мисля, че Саймън има нужда да прави нещо. Не на пълен работен ден. От време на време. Нещо разнообразно. Не точно като предишната му работа.
— Това… ще трябва да го обмисля.
Сега Иван се надяваше, че дългото пътешествие на Саймън и лейди Алис е осигурило на Грегор време за въпросния размисъл. А и реално погледнато, въпреки изблика на императорски сарказъм, от който се беше оплакал Илян, в крайна сметка Грегор беше възприел именно неговия план за Арките, повече или по-малко. План, който, поне засега, сработваше отлично.
Тедж, която още четеше писмото на лейди Алис — понякога маман ставаше твърде многословна, — каза:
— О, добре, открили са новата сграда на ИмпСи. И тя не се намира срещу старата. Избрали са друг терен. С по-малко дупки отдолу.
— Това е добре. Освен всичко останало старата сграда беше много грозна — вметна Иван. — Майлс казваше, че единственото предимство да работиш в централата на ИмпСи е, че така не виждаш централата на ИмпСи.