Сделката на капитан Ворпатрил

— Едва ли грешиш — каза Тедж с трогателна вяра в неговите способности да дешифрира скритите послания на шефовете си. Може и да беше права, в този конкретен случай.

— За теб май имаше нещо от Джаксън?…

— Писмо от Риш. — Тя почука с пръст по четеца си. — Нищо не й разбирам. Тя мрази да пише и винаги е адски кратка, а й се свиди да прати запис. — Писмените съобщения бяха най-евтиният начин за теснолъчева комуникация, а предвид отдалечеността на Ила почти всичко, което получаваха тук, идваше под формата на писма. — Пише, че ремонтът на станция Кордона е почти завършен. Бижутата, вече в пълен състав, са изнесли първото си представление пред публика — заместващите крака на Топаз вече не й създавали проблеми и можела да танцува. Надявам се Баронесата да е издирила който там наемнически боклук на Престен е родил тази идея. — Свъси вежди. — Надявам се да го е издирила лично.

Иван не познаваше Топаз, но и той се надяваше на същото. Едно беше да обръснеш нечия коса, друго — да ампутираш краката на човек. Ампутацията уж била наказание, задето Топаз помогнала на барона и баронесата да избягат от плен. Значи доблестта и смелостта на младата жена в крайна сметка бяха възнаградени. Чудесно. Колкото до неизбежното отмъщение… за това Иван предпочиташе да не мисли.

— А брат ти Ерик? Ще пробват ли с криосъживяване? Какво са решили последно?

— Мм, да, но… ха. — Веждите й литнаха нагоре. — Явно няма да бързат с криосъживяването. Нали знаеш, че Престен завладяха станцията с помощ отвътре? Е, явно Ерик е бил тази помощ. Явно му е било омръзнало да чака наследството си. А после, за награда, онези от Престен са го убили, почти, което, логично погледнато, е можело да се очаква… или пък той е разбрал, че играта загрубява, и се е обърнал срещу тях. По думите на Риш поне не е кроял отцеубийство. Договорката му с Престен била татко да се оттегли принудително, но после някой е измислил начин да си спести този разход. Татко и Баронесата сигурно са знаели за ролята на Ерик, но не ми казаха нищо, докато бяхме на Бараяр, нито думичка… Боже, къде му е бил умът на Ерик! А уж е толкова разумен и прочие. Предполагам, че ще го държат в резерв още известно време, в случай че Звездичка и Гъли не се разберат за наследството. Един вид — или ще си изгладите противоречията, или вадим Ерик от фризера…

Иван побърза да прогони представата как използват криокамерата на Ерик Арка за помощна масичка в шефския кабинет на компанията, макар че… кой знае.

— Добре де… ще го съживят ли изобщо?

— Сигурно, след няколко години. Когато Звездичка и Гъли вече са затвърдили позициите си. И тогава той ще е малкото братче. — Иван хич и не искаше да знае що за семейни спомени пораждат злата усмивка на жена му. — С други думи, вътрешната политика на Къща Кордона постепенно се връща към нормалното. Слава богу, че съм тук, а не там… — Златните монети на гривната й звъннаха, когато потри стъпало в крака му.