Сделката на капитан Ворпатрил

— Ужас. — Тедж се поколеба. — Бараярците много ли ще се ядосат?

— Не знам… Така де, ние изобщо не сме знаели за онзи сетагандански проект.

— Но вече се знае, предполагам. Биърли е докладвал, нали?

— Даа… — Иван продължи да чете. — Нали си даваш сметка, че някой откачалник би могъл да клонира всичките ни предци? Чудя се дали има генетични проби и от известни хора…

Тедж килна замислено глава.

— Това може да се окаже доста печелившо, между другото.

— Какво, да си купиш собствен клонинг на принц Ксав? Или още по-лошо, на лудия император Юри?… Небеса. Не!… — Очите му се разшириха, докато дочиташе писмото. — Лейди гем Естиф е предложила да ги продаде на Звездната ясла!

— Това е ужасно! — каза Тедж, но после продължи разсъдливо. — И тъпо. Трябвало е да ги предложи и на Бараяр, и на Звездната ясла, за да наддават! Най-малкото! Чудя се защо не го е направила. Баронесата не би допуснала такъв пропуск. Какъв е смисълът да провеждаш търг само с един участник?

Иван преглътна този джаксъниански ентусиазъм почти без да се задави. Или поне без да коментира.

Тедж продължи с нескрит интерес:

— Колко са й предложили? Би със сигурност се е добрал до тази информация.

— Добрал се е. Десет милиона бетански долара. И точно тук идва странното. Баба ти уредила предаването да се осъществи на неутрална територия — Къща Дайн?

Тедж кимна.

— В това има логика.

— Така, и докато Биърли правел и невъзможното да открадне това нещо… а, ето, първо е предложил да го купи, но… Риш отказала да вземе страна. Както и да е, завлекли пратеничката на Звездната ясла — истинска дама хоут, между другото, с все мехура и прочие, макар че откъде можеш да знаеш какво има в мехура, чудя се дали не е била висшата Пел? — та накарали я да измине цялото разстояние от Ета Сета до Джаксън Хол заедно с цял сандък пари… е, едва ли е имало сандък, просто елегантен кредитен чип и толкова… плюс взвод страховити телохранители. Онзи тип от Дайн държал договора в ръце, готов да извърши размяната и всичко. А лейди гем Естиф сложила брошката в малък мехур от силово поле заедно — представи си! — с малък плазмен заряд, отдръпнала се и го взривила… без ударна вълна, само ярък блясък… и брошката станала на атоми. Пред очите на всички. Биърли казва, че било цяло чудо, дето не получил инфаркт. А после съжалил, че му се е разминало.

— Леле! — каза Тедж.

— Защо обаче? Защо някой би взривил, така де, десет милиона бетански долара?

— Ами, баба… — Тедж сви устни, после отпи от плодовия коктейл, докато обмисляше отговора си. — Баба много я е яд, че са я отлъчили от висшите навремето.