Спиращият войната
- Автор: Сандерсон Брендон
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-464-2
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спиращият войната». Краткое содержание книги:
— Ще се противопоставиш на Волята на Пантеона?
— Имам това право. Както всеки от тях има същото право.
— Но ти имаш Безжизнените.
— Това не значи, че съм длъжен да правя каквото ми се каже.
Последва миг мълчание, преди Блашуивър да махне на жрицата си. Жената стана, вдигна зелен флаг и затича надолу към другите. Това предизвика мощен рев. Хората трябваше да знаят, че политическите интриги на Блашуивър са й донесли силна позиция във властта. Не беше никак зле за личност, започнала без да командва нито един войник.
„С контрола й над толкова много бойци ще има съществена роля в планирането, дипломацията и воденето на войната. Би могла да се издигне от всичко това като една от най-могъщите Завърнали се в историята на кралството.
Аз — също.“
Днес не беше говорил за сънищата си на Ларимар. Беше ги затаил за себе си. Сънища за лъкатушещи тунели и за изгряващата луна, с едва показалия се на хоризонта сърп. Възможно ли беше наистина да означават нещо?
Не можеше да реши. За нищо.
— Трябва да помисля повече — каза и се обърна да си тръгне.
— Какво? — възкликна Блашуивър. — А гласът ти?
Лайтсонг поклати глава.
— Лайтсонг! — извика тя след него. — Лайтсонг, не можеш да ни оставиш да висим така!
Той сви рамене и я погледна през рамо с усмивка.
— Всъщност мога. Много съм гаден, нали?
И напусна арената. Запъти се към палата си, без да даде гласа си.
51.
„Радвам се, че се върна — каза Нощна кръв в ума му. — Много самотно ми беше в онзи килер.“
Вашер не отвърна. Крачеше по стената около Двора на боговете. Беше късно, тъмно и тихо, макар че няколко палати грееха, окъпани в светлина. Един от тях беше на Лайтсонг Храбрия.
„Не обичам тъмнината“, каза Нощна кръв.
— Имаш предвид тъмнината като сега ли?
„Не. В килера.“
— Ти дори не можеш да я видиш.
„Хората разбират, когато са на тъмно. Дори да не виждат.“
Вашер не знаеше как да отговори на това. Спря и се загледа към палата на Лайтсонг. Златно и червено. Цветове на храбростта, несъмнено.
„Не бива да ме пренебрегваш — каза Нощна кръв. — Не ми харесва.“
Вашер гледаше палата. Никога не се беше срещал с тъй наречения Лайтсонг, но беше чувал слухове. Най-циничният от боговете, най-високомерният и присмехулен. И това беше лицето, което държеше в ръцете си съдбата на две кралства.
Имаше лесен начин да се повлияе на тази съдба.
„Ще го убием, нали?“, каза Нощна кръв възбудено.
Вашер все така гледаше палата.
„Трябва да го убием — продължи Нощна кръв. — Хайде. Трябва. Наистина трябва.“
— Защо? — прошепна Вашер. — Не го познаваш.
„Той е зъл“, каза Нощна кръв.
— Ти дори не знаеш какво означава това — изсумтя Вашер.
Най-после Нощна кръв замълча.
Точно това беше най-тежкият проблем, проблемът, владял по-голямата част от живота на Вашер. Хиляда Дъха. Толкова беше нужно, за да се Пробуди предмет от стомана и да му се даде съзнание. Дори Шашара не беше разбрала напълно процеса, макар че тя го беше замислила.
Нужно беше човек да е достигнал Деветото извисяване, за да Пробуди камък или стомана. Дори тогава не би трябвало да се получи. Процесът би трябвало да създаде Пробуден предмет с не повече ум от пискюлите на наметалото му.
Нощна кръв не трябваше да е жив. И все пак беше. Шашара беше най-даровитата от тях, по-способна дори от самия Вашер, който бе прибягвал до хитрини — вграждане на кости в камък или стомана например, — за да сътвори създанията си. Шашара бе вдъхновена от знанието, дадено й от Йестийл, и от усъвършенстването на алкохола сукървица. Беше проучвала, експериментирала, практикувала. И го беше постигнала. Беше научила как да впечата Дъха на хиляда души в един къс стомана, да го Пробуди до разум и да му даде Заповед. За онази единствена Заповед беше нужна огромна сила, осигурила основата на личността на Пробудения предмет.
С Нощна кръв двамата с Вашер бяха прекарали дълго време в размисъл, а накрая бяха избрали проста и същевременно елегантна Заповед. „Унищожавай злото.“ Изглеждаше толкова съвършен, логичен избор. Имаше само един проблем, който никой от двамата не беше предвидил.
Как един предмет от стомана — предмет, който бе толкова отдалечен от живота, че живеенето щеше да му се струва странно и чуждо — трябваше да разбира какво е „зло“?
„Разбирам го — увери го Нощна кръв. — Вече съм натрупал много опит.“
Всъщност мечът не беше виновен. Беше нещо ужасно и унищожаващо — но пък беше създаден да унищожава. Все още не разбираше живота или какво означава живот. Знаеше само своята Заповед и упорито се стараеше да я изпълнява.