Спиращият войната

— Лайтсонг! — каза тя. — Някой би могъл да каже, че започваш да проявяваш ревност.

— Някой би могъл да каже и че краката ми миришат на гуава — отвърна той. — Само защото някой би могъл да каже нещо, не означава, че е уместно. Не казвам „вярно“.

Тя се засмя.

— Ти си непоправим.

— Нима? И как все на непоправимите се пада да оправят всичко? Защо ми дават толкова влияние над онова, което ще направи кралството ни?

Блашуивър го изгледа намръщено, усетила горчивината в гласа му.

— Нашите братя и сестри не са толкова лоши, колкото намекваш.

— Само пълни идиоти биха дали на мен власт над армиите си.

— Те ти вярват.

— Те са мързеливи — заяви Лайтсонг съвсем сериозно. — Искат други да вземат трудните решения. Точно така работи системата ни, Блашуивър. Всички сме затворени тук вътре и се очаква да прекарваме времето си в безделие и удоволствия. А след това трябва да знаем кое е най-доброто за страната ни? — Поклати глава. — По̀ ни е страх от външното, отколкото сме готови да признаем. Единственото, което имаме, са произведения на изкуството и сънища. Точно затова двамата с теб се оказахме накрая с тези армии. Никой друг не иска да е този, който всъщност ще прати войските да убиват и умират. Всички искат да участват, но никой не иска да е отговорен.

Замълча. Тя вдигна очи към него: богиня на съвършената форма. Толкова много по-силна от другите, но го криеше зад булото си на баналност.

— Знам, че едно от нещата, които каза, е вярно — промълви тя.

— И кое е то?

— Ти наистина си чудесен, Лайтсонг.

Той стоеше и я гледаше в очите. Широко отворени красиви зелени очи.

— Няма да ми дадеш Заповедните си фрази, нали? — попита тя.

Той поклати глава.

— Аз те въвлякох в това. Винаги говориш, че си безполезен, но всички знаем, че си един от малкото, които оглеждат всяка картина, скулптура и гоблен в галерията си. Единственият, който изслушва всяка поема и песен. Единственият, който най-внимателно изслушва жалбите на молителите си.

— Всички вие сте глупци — каза той. — В мен няма нищо за уважение.

— Не. Ти си този, който разсмива всички ни, дори когато ни обиждаш. Не можеш ли да разбереш какво постига това? Не можеш ли да разбереш как неизбежно поставяш себе си над всички други? Не го правиш преднамерено, Лайтсонг, и точно затова действа толкова добре. В един град, пълен с лекомислие, ти си единственият, който проявява в някаква степен мъдрост. И според мен точно затова държиш армиите.

Той не отвърна.

— Знам, че би могъл да ми се противопоставиш — каза тя. — Но помислих, че все пак бих могла да ти повлияя.

— Можеш — отвърна той. — Както каза, ти ме въвлече във всичко това.