Спиращият войната

„Ако не друго — помисли Вашер, — тя е много удобен заложник за Халандрен. Жреците на Бога крал — или който там стои зад всичко това — могат да заплашат живота й, ако войната тръгне зле за тях. Чудесен инструмент става от нея.“

„И ти смяташ да им го отнемеш“, каза Нощна кръв.

Вашер стигна до площадката и тръгна по един от коридорите. Скоро усети някого — приближаваща се слугиня.

Пробуди въжето, скри се в една ниша и зачака. Щом слугинята мина, въжето излетя от сенките, уви се около кръста й и я издърпа в тъмното. Вашер накара един от пискюлите-длани да се увие около устата й, преди да е успяла да изпищи.

Тя се задърпа, но въжето я стегна здраво. За миг той изпита угризение, щом надвисна над нея и зяпналите й в ужас очи се напълниха със сълзи. Посегна за Нощна кръв и съвсем леко го издърпа от ножницата. На момичето веднага му призля. Добър знак.

— Къде е кралицата? — каза Вашер и вдигна Нощна кръв така, че дръжката му се опря в лицето й. — Ще ми кажеш.

Тя се гърчеше отчаяно. Той отпусна пискюлите, но задържа меча опрян до лицето й.

— Кажи ми.

— В южния ъгъл — промълви момичето разтреперано. — На този етаж.

Вашер кимна, след това я върза с въжето, запуши устата й и върна Дъха си. Натика Нощна кръв в ножницата и затича по коридора.

„Не искаш да убиеш бог, който се кани да поведе армиите си на война? — попита Нощна кръв. — Но си готов да удушиш една млада жена?“

Доста сложно изказване за меча. Но му липсваше обвинението, което щеше да вложи в думите човек. За Нощна кръв всъщност беше само въпрос.

„Аз също не разбирам моралността си — помисли Вашер. — Съветвам те да не се затрудняваш толкова.“

Лесно намери мястото. Пазеше се от няколко грубовати мъже, които изглеждаха съвсем не на място в изящните дворцови коридори.

Вашер спря. „Нещо странно става тук.“

„В смисъл?“ — попита Нощна кръв.

Вашер всъщност не искаше да говори с него, но точно това беше неприятното с предмет, който може да чете умове. Нощна кръв приемаше всички мисли на Вашер за насочени към него. В края на краищата според меча всичко трябваше да е насочено към него.

Пазачи на вратата. Войници, не слуги. Значи вече я бяха взели в плен. А и наистина ли беше бременна? Или жреците просто подсигуряваха властта си?

Невъзможно беше да убие толкова много мъже, без да се вдигне шум. Най-доброто, на което можеше да се надява, беше да ги свали бързо.

Стисна зъби, после хвърли Нощна кръв сред мъжете. Щеше да ги остави да се избият един друг и да е готов да се справи с всеки останал незасегнат от влиянието на меча.

Нощна кръв издрънча на камъните. Очите на всички се извърнаха към него.

И в този момент нещо сграбчи Вашер за рамото и рязко го дръпна назад.

Той изруга, завъртя се и вдигна ръце да се сбори с онова, което го беше хванало. Пробудено въже. Мъжете зад него започнаха да се бият. Вашер изпъшка, издърпа ножа от ботуша си и сряза Пробуденото въже. Някой обаче го хвана изотзад и го блъсна в стената.

Вашер се изскубна от хватката, но го нападна друг. Пробуденото наметало на Вашер го пресрещна и се усука около него.