Спиращият войната

Не й харесваше, че трябва да зависи от жреците, дори от тези, които не бяха от жречеството на Сузеброн, но това като че ли беше най-добрият начин. Освен това, ако жреците на различните богове откажеха да изпълнят нарежданията им, Лайтсонг и другите щяха да разберат, че авторитетът им се подронва от собствените им слуги. Тъй или иначе, Сири разбираше, че навлиза в много опасна територия.

„Аз започнах в опасна територия — помисли си тя, докато напускаше официалните стаи и продължи по външния коридор. — Мъжът, когото обичам, е заплашен със смърт, а всяко дете, което родя, ще ми бъде отнето.“ Или трябваше да действа, или да остави жреците да я разиграват. Двамата със Сузеброн бяха в съгласие. Най-добрият план беше да…

Забави ход. В края на коридора, пред вратите навън към двора, стоеше малка група жреци с няколко Безжизнени войници. Вечерната светлина очертаваше силуетите им. Жреците се обърнаха към нея и един я посочи.

„Цветове! — помисли Сири и се обърна рязко. Отзад по коридора се приближаваше друга група жреци. — Не! Не сега!“

Двете групи я обкръжиха. Сири помисли да бяга, но накъде? Да се втурне в дългата си рокля и да си пробие път през слуги и Безжизнени… беше безнадеждно. Вдигна брадичка — изгледа високомерно жреците — и задържа косата си под пълен контрол.

— Какво означава това?

— Ужасно съжаляваме, Съсъд — каза същият жрец. — Но беше решено, че не бива да се показвате публично във вашето състояние.

— Моето състояние? — попита ледено Сири. — Що за глупост е това?

— Детето, Съсъд — каза жрецът. — Не можем да рискуваме да се изложи на опасност. Има мнозина, които биха се опитали да ви навредят, ако разберат, че носите дете.

Тя замръзна. „Детето? — помисли стъписана. — Как биха могли да знаят, че със Сузеброн наистина сме започнали…“

Но не. Щеше да знае, ако носеше дете. Но пък уж трябваше да спи с Бога крал вече от месеци. Времето беше достатъчно, за да започне бременността да личи. Щеше да прозвучи достоверно за хората в града.

„Глупачка — каза си наум, обзета от паника. — Ако вече са намерили с кого да заменят Бога крал, всъщност не им трябва да им нося дете. Трябва просто да накарат всички да си помислят, че съм бременна!“

— Няма никакво дете — заяви тя. — Вие просто чакахте — просто печелехте време, докато имате повод да ме затворите.

— Моля ви, Съсъд — каза друг от жреците и даде знак на един Безжизнен да я хване за ръката. Тя не се възпротиви. С усилие запази спокойствие и погледна жреца в очите.

Той извърна поглед.

— Така ще е най-добре. За ваше добро е.

— Не се съмнявам — отвърна тя рязко, но се остави да я поведат обратно към покоите й.