Избрани творби в три тома, том 2
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Попов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома, том 2». Краткое содержание книги:
— Решил съм да се самоубия — обяви неочаквано той.
— Кога? Догодина?
— Сега. Утре сутринта. Ще си взема стая в „Комодор“, ще се потопя в гореща вана и ще си срежа вените.
— Навлиза в зловещия стадий!
— Я му удари още едно.
— Ще обсъдим въпроса утре.
Но Еймъри не се поддаде на разубеждаване, поне не от доводите на останалите.
— На вас ставало ли ви е така? — попита ги с поверително снишен глас.
— Как иначе!
— Често ли?
— За мен е хронично състояние.
Това предизвика разисквания. Един каза, че понякога изпадал в такова отчаяние, че сериозно обмислял този изход. Друг се съгласи, че няма за какво да се живее. „Капитан Мазола“, който необяснимо как се бе присъединил отново към компанията, изрази мнението, че според него човек се чувства тъй предимно когато здравето му е влошено. Еймъри предложи всеки да си поръча по един коктейл, да размесят в него натрошени чаши и да го изпият. За негово облекчение никой не прегърна идеята, така че след като си допи чашата, той подпря брадичка на дланта си, а лакътя — на масата (най-изтънчената и незабележима поза за сън, както сам се уверяваше), и потъна в дълбоко вцепенение…
Събуди го притискането на жена о него, хубава жена с разпиляна кестенява коса и с наситеносини очи.
— Изпрати ме до къщи! — помоли го тя.
— Ей, здрасти! — премигна Еймъри.
— Харесвам те — съобщи му нежно тя.
— И аз те харесвам.
Забеляза в задния фон гръмогласен мъж, комуто някой от собствената му компания нещо разясняваше.
— Оня тип, с когото бях дошла, е отвратителен тъпак — поясни му синеоката жена. — Не го понасям. Искам да се прибера с теб.
— Ти пияна ли си? — усъмни се Еймъри с проникновена мъдрост.
Тя кимна свенливо.
— Прибери се с него — посъветва я той строго. — Нали с него си дошла.
В този момент гръмогласният мъж от фона се изтръгна от задържащите го ръце и се озова до тях.
— Ей! — викна свирепо. — Това момиче е с мен, къде се буташ!
Еймъри го изгледа хладно, а момичето се притисна по-силно в него.
— Пусни момичето — ревна гръмогласният. Еймъри направи опит очите му да изразят заплаха.
— Гледай си работата! — разпореди се той най-после и насочи вниманието си към момичето. — Любов от пръв поглед? — подсказа й той.
— Обичам те — нашепна тя и се сгуши в него. Очите й наистина бяха красиви.
Някой се наведе и произнесе в ухото на Еймъри:
— Това е Маргарет Даямънд. Пияна е, а е дошла тук е оня тип. Най-добре е да я оставиш на мира.
— Ами тогава той да си се грижи за нея! — кресна Еймъри вбесен. — Аз да не съм благотворително дружество, така де?
— Остави я на мира.
— Тя сама ми увисна на врата, по дяволите! Нека си виси!
Навалицата около масата се сгъсти. За миг като че ли скандалът беше неизбежен, но един мазен келнер започна да разтваря вкопчените пръсти на Маргарет Даямънд, докато освободи Еймъри от нея, при което тя гневно зашлеви келнера по лицето и пипна за гушата своя разбеснял се първоначален кавалер.
— Боже господи! — възкликна Еймъри.
— Да тръгваме!
— Побързай, такситата ще ни избягат!
— Келнер, сметката.
— Хайде, Еймъри. Край на любовта.
Еймъри се изсмя.
— Не можеш да си представиш колко истина има в думите ти. През ум не ти минава. Нали в това е бедата!
Еймъри по въпросите на труда
Два дена по-късно сутринта той почука на вратата на директора на рекламната агенция „Баскъм и Барлоу“.
— Влез.
Еймъри се вмъкна със съмнително несигурна стъпка.
— Добро утро, мистър Барлоу.
Мистър Барлоу намести очилата си за оглед и в напрежението да чува добре леко разтвори уста.
— Аа, мистър Блейн. Не сме ви виждали от няколко дни.
— Не сте — отвърна Еймъри, — защото напускам.
— Така значи… е… това е…
— Не ми харесва тук.
— Съжалявам. Смятах, че нашите отношения бяха съвсем… ъъ… колегиални. Вие правехте впечатление на старателен работник — може би малко склонен към екстравагантно писане…